Магнезиевият дефицит отключва много заболявания



01/07/2015

Като кофактор в многобройни езимни реакции, магнезият изпълнява важни физиологични функции, като той е есенциален за невромускулната функция. Хипомагнезиемията може да доведе до значими невромускулни, сърдечни и неврологични нарушения (1).

Общото количество магнезий (Mg) в човешкото тяло е около 20 mmol/kg свободна от мазнини тъкан или средно около 24 грама при възрастен с тегло 70 kg. За сравнение, количеството на калция (Ca) е около 1000 грама или приблизително 40 пъти повече от това на Mg.

Почти 99% от Mg в човешкото тяло се отлага в костите, мускулите и меките тъкани. До 60% се натрупва в костите, като с възрастта количеството му намалява. Костите, като най-голямото депо на Mg, играят ролята на буфер при значими вариации на физиологичните му екстарцелуларни нива.

Вътреклетъчните магнезиеви нива варират между 5-20 mmol/l. Между 1 и 5% от Mg е йонизиран, останалата част е свързана с белтъци или аденозинтрифосфат (АТР).

Извънклетъчният Mg е едва 1% от общото количество на минерала в човешкото тяло. Серумният Mg, подобно на Ca, се среща в три фракции - свободен (йонизиран) - 50-70%, свързан с протеини (20-30%) и в състава на различни соли (фосфати, бикарбонати, цитрати и сулфати) - 5-15%. Йонизираната фракция (Mg2+) има най-голяма биологична активност, като промяната в нейното ниво засяга и останалите серумни електролити.

Магнезият е кофактор в над 300 ензимни реакции в клетките, много от които са свързани с енергийния метаболизъм. Процеси като мускулно съкращение и отпускане, освобождаване на невротрансмитери, поддържане на съдовия тонус, тромбоцит-активирана хемостаза, костно формиране и сърдечен ритъм - всички те са зависими от наличието на магнезий. Освен това, минералното вещество поддържа структурата на нуклеиновите киселини, на протеините и митохондриите.

Данните от епидемиологични проучвания подкрепят ролята на магнезия в инсулиновата секреция и инсулиновата резистентност - при диабетици се наблюдава по-голяма честота на хипомагнезиемията и по-ниски вътреклетъчни концентрации на макроелемента. В допълнение, магнезият се счита за естествен антагонист на калция. Той потиска калций-индуцираната клетъчна смърт - има антиапоптозно действие.

Магнезиевата хомеостаза се регулира от тънкото черво, костите и бъбреците. Абсорбира се в тънкото черво, складира се в костите и се екскретира предимно чрез бъбреците или с фецеса.

Само 24-76% от приетия с питейната вода (около 10% от общата дневна доставка) и с храната Mg се абсорбира в червата, останалото количество се изхвърля с фецеса. Важно е да се отбележи, че интестиналната абсорбция зависи основно от серумните нива на Mg в организма.

Водеща роля в магнезиевата хомеостаза играят бъбреците. При физиологични условия, 95% от филтрирания магнезий се реабсорбира и само 3-5% се екскретира с урината. За разлика от останалите минерали, основното количество (60-70%) магнезий се реабсорбира в бримката на Хенле (а не в проксималните тубули), около 10% се реабсорбира в дисталните тубули.

Бъбречната реабсорбция и екскреция на магнезия могат да варират значимо - отделянето на филтрираното количество може да бъде между 0.5 и 70%. В условията на дефицит се увеличава процесът на реабсорбция и обратно - при излишък от магнезий, реабсорбция е незначителна за сметка на повишената екскреция. Ролята на хормоните (паратиреоиден хормон, антидиуретичен хормон, глюкагон и калцитонин) в магнезиевата хомеостаза е незначителна, с изключение на тази на естрогените.

Съществуват три основни подхода за оценка на магнезиевия статус в клиничната практика. Най-разпространен и най-достъпен метод е изследването на серумното му ниво, въпреки че то не отразява адекватно тъканните запаси от магнезий.

Едва 1% от общото количество в организма се намира в екстрацелуларната течност. Серумната концентрация отразява само 0.3% от общия магнезий, поради което е неточен показател на вътреклетъчното и общото количество на макроелемента. От друга страна, нормалните серумни нива на магнезия могат да варират при здрави хора, в зависимост от различните лаборатории.

Някои пациенти с хронична лека хипомагнезиемия могат да имат нормални стойности на серумния магнезий, но общото му количество в организма да бъде ниско. И обратното, пациенти с понижена серумна концентрация при лабораторни изследвания, могат да имат нормално общо количество магнезий.

При вегетарианци и вегани серумната концентрация на макроелемента е обичайно по-висока (основен източник на Mg е хлорофилът в зелените листни и в другите зеленчуци, както и ядките, зърната и плодовете). Млечните продукти също са източник на това мирелно вещество. Физиологична хипомагнезиемия се наблюдава през последния триместър на бременността. Точността на изследването силно се влияе от хемолизата и от билирубина.

Въпреки посочените ограничения, измерването на серумната концентрация на магнезий все още е водещ стандартен метод за оценка на магнезиевия статус. Изследването е лесно, достъпно, евтино и отразява сравнително адекватно бързите промени в екстрацелуларните нива. При здрави хора серумните нива на магнезий варират в границите 0.65-1.05 mmol/l, за йонизираната фракция - 0.55-0.75 mmol/l.

Друг метод за оценка на магнезиевия статус е екскрецията в 24-часова урина. Тестът е изключително показателен за идентифицирането на пациенти с повишена екскреция с урината.

Резултатите дават възможност да се прецени дали хипомагнезиемията е резултат от загуба през бъбреците или се дължи на неадекватен внос, или на нарушена интестинална абсорбция.

Тестът с натоварване се използва за откриване на болни с латентен магнезиев дефицит. След пероралния или парентерален прием на магнезий, се проследяват промените в серумните му нива. Екскрецията, изследвана непосредствено след пероралния прием, отразява интестиналната реабсорбция.

При този тест поетото количество магнезий се отлага в костите. Ето защо, колкото по-голям е магнезиевият дефицит, толкова по-значимо количество се депонира в костите. Посочената методика оценява основния резервоар на магнезий в организма, като осигурява по-достоверна информация за степента на хипомагнезиемията, съпоставена с изследването на серумната концентрация.

Ако при теста с натоварване екскрецията на магнезий с урината надхвърля 60-70% от приетото количество, то дефицитът е малко вероятен. Изотопните изследвания на магнезий се прилагат предимно за научни цели.

Най-лесните и достъпни методи за откриване на магнезиев дефицит са изследването на серумната концентрация и проба от 24-часова урина за количествена оценка на екскрецията. Следващата стъпка е провеждането на теста с обременяване.

Хипомагнезиемията е сравнително често нарушение при хоспитализирани пациенти, като в тази популация варира в широки граници - от 9% до 65%. Особено разпространена е сред болните в интензивните отделения. Нещо повече, установена е пряка корелация между степента на магнезиев дефицит и смъртността.

Наблюдавана е връзка между състоянията на хипомагнезиемия и оперативните интервенции върху хранопровода. Предполага се, че основната причина за дефицита на магнезий в тези случаи е недостатъчния перорален прием.

Някои заболявания като неоплазми, цироза и мозъчносъдова болест също могат да доведат до развитие на недоимък на магнезий. Приемът на някои медикаменти като аминогликозиди, cisplatin, digoxin, furosemide, amphotericin B, cyclosporine A може да е свързан с появата на хипомагнезиемия.

В етиологията на магнезиевия дефицит влизат още хроничната диария, чревната резекция, малабсорбционните синдроми (понижена интестинална абсорбция на магнезий или повишена загуба през гастроинтестиналния тракт), както и нарушения като захарен диабет, ренални тубулни увреждания, хиперкалциемия, алдостеронизъм, хипертиреоидизъм (повишена екскреция на магнезий през бъбреците).

Диагностицирането на хроничния магнезиев дефицит често е затруднено поради факта, че с времето ниските серумни концентрации се компенсират с освобождаване на магнезий от костните депа.

Ето защо, независимо от поддържането на серумна нормомагнезиемия, често може да има недостиг в общото количество магнезий в организма. Диагнозата най-често се поставя с помощта на теста с обременяване (серумните магнезиеви нива и ексрецията в 24-часова урина са обичайно в референтни стойности).

Доказано е, че нелекуваната хронична хипомагнезиемия води до развитие на атеросклероза, миокарден инфаркт, артериална хипертония, нефролитиаза, нарушен липиден статус, пременструален синдром и психични отклонения.

Клиничните прояви на хипомагнезиемията са неспецифични и често се припокриват с тези при хипермагнезиемия. Симптомите включват тремор, мускулни крампи, депресия, аритмии и хипокалиемия.

Ранни признаци на магнезиев дефицит са загуба на апетит, гадене, повръщане, слабост и лесна уморяемост. Със задълбочаване на недостига се появяват изтръпвания, мускулни контракции, гърчове, внезапна промяна в настроението, поведенчески отклонения.

Тежката хипомагнезиемия често се съпътства от хипокалиемия и хипокалциемия. Когато дефицитът настъпва бавно и постепенно, клиничните симптоми могат да са оскъдни и дори да липсват. И обратно, внезапно настъпилият дефицит на Mg може да се прояви с богата клинична картина.

В случаите на лека до умерена хипомагнезиемия, лечението с перорален прием на магнезий е ефикасно и се понася лесно от пациентите. Парентерална инфузия (под формата на магнезиев сулфат - MgSO4) се налага в случаите на остро настъпила тежка хипомагнезиемия с животозастращаващи ритъмно-проводни нарушения.

Витаминно-минералният комплекс Magne B6 (Sanofi) доставя магнезий на организма в лесно усвоима форма. Магнезиевият лактат, който се съдържа в Magne B6, представлява едно от добре разтворимите съединения на магнезия, за разлика от неразтворимите магнезиев оксид и магнезиев карбонат, чийто прием реално не осигуряват необходимото количество за организма.

Витамин В6 повишава абсорбция на Mg в храносмилателния тракт. В допълнение, приемът на витамин В6 може да подобри някои нарушения, сходни до тези, наблюдавани при хипомагнезиемия като стрес, пременструален синдром, лесна уморяемост. Съвместният прием на магнезий и витамин В6 осигурява оптимален ефект, необходим за осъществяване на биологичната функция на магнезия.

Magne B6 e лекарствен продукт без рецепта (ОТС), преминал през редица клинични проучвания, доказали безопасността и ефективността му при:

- Нервност, раздразнителност, тревожност, проблеми със съня

- Пременструален синдром (ПМС), дисменорея (80% от жените в репродуктивна възраст може да изпитват емоционални и физически промени в пременструалния период, при 40% ПМС е достатъчно силен, за да повлияе на тяхното всекидневие)

- менопауза (остеопороза)

- поведенчески проблеми при деца

- мускулни крампи по време на бременност (само при необходимост).

Изводи за клиничната практика:

- Магнезият е кофактор в над 300 ензимни реакции, поради което е необходим за нормалното протичане на голям брой жизнени процеси като мускулното съкращение и отпускане, нормалния сърдечен ритъм, поддържането на съдовия тонус, формирането на костите

- Мg е естествен антагонист на Ca

- Хипомагнезиемията е сравнително често нарушение, особено при хоспитализирани пациенти

- През последните години с нарастването на консумацията на преработени храни се наблюдава тенденция за повишаване на честотата на магнезиевия дефицит

- Независимо от наличните ограничения, измерването на серумната магнезиева концентрация е евтин, лесно достъпен и приложим метод за оценка на магнезиевия статус при пациентите

- Пероралният прием на ОТС продукти, съдържащи магнезий, като Магне В6, е ефективен метод за лечение на състоянията на лека до умерена хипомагнезиемия (КД)

Използван източник:

1. Jahnen-Dechent W., Ketteler M. Magnesium basics. Clin Kidney J. 2012;5 Suppl 1 http://ckj.oxfordjournals.org