Бета-блокерите са от полза след остър миокарден инфаркт



01/07/2015

При пациенти с исхемична болест на сърцето (ИБС) и скорошен миокарден инфаркт (МИ) бета-блокерите (ВВ) понижават смъртността, но подобни ползи не се наблюдават при останалата част от болните с ИБС. Това показаха резултатите от мета-анализ, публикуван в Journal of the American College of Cardiology (1).

ВВ се изписват често за лечение на артериална хипертония, но тяхната ефикасност беше поставена под въпрос през последните години. В сравнение с плацебо те намаляват риска за инсулт, сърдечносъдови инциденти и сърдечна недостатъчност, но в сравнение с останалите класове антихипертензивни медикаменти ВВ са свързани с по-висока честота на инсулти (2). Трябва да се отбележи, обаче, че голяма част от негативните за ВВ резултати са свързани с един не-вазодилатиращ представител на класа - atenolol.

Обикновено при наличието на ИБС се предписва терапия с ВВ. Но дали ВВ са от полза за всички пациенти с тази диагноза? Отговор на този въпрос се опитват да дадат Anderson и съавтори в настоящия мета-анализ.

Той включва 26 793 участници, изписани от болница с диагноза ИБС - остър коронарен синдром (МИ или нестабилна стенокардия) или коронарна реваскуларизация (хирургична или перкутанна). От тях 19 843 болни са включени на терапия с ВВ до седем дни от дехоспитализация.

Средният период на проследяване е 3.7 години. В цялата изследвана група се наблюдава 10% понижение на смъртността и 8% редукция на смъртност или МИ на фона на терапия с ВВ в сравнение с група, която не приема подобна терапия.

Описаните ползи от терапия с ВВ, обаче, се ограничават само до пациентите със скорошен МИ. При тях употребата на ВВ е свързана със статистически значимо 15% понижение на риска за смъртност и 13% намаление на този за смърт или повторен МИ. При болните със стабилна форма на ИБС или с остър коронарен синдром, но без реализиране на МИ, подобни ползи не се наблюдават.

Наличните доказателства за или против приложение на ВВ при стабилна ИБС са оскъдни и не се базират на данни от рандомизирани клинични проучвания. Неоспорими и доказани са ползите от този клас медикаменти по отношение редукция на смъртността при скорошен МИ или сърдечна недостатъчност с намалена систолна функция на лява камера.

При пациенти със стабилна ИБС ВВ облекчават симптоматиката, но няма рандомизирано клинично проучване, което да показва редукция на честотата на сърдечносъдови инциденти.

Повечето от проуванията с ВВ при болни с ИБС са от преди около 20 години. От тогава до сега много неща са се променили в медикаментозната терапия и поведението при тези пациенти. Това донякъде прави наличните резултати за ползи или липса на такива от приложение на ВВ в тази популация неприложими спрямо съвременното развитие на медицината.

Според авторите на цитирания мета-анализ терапията с ВВ е уместна при болни със скорошен МИ. Остава въпросът колко време трябва да продължи тази терапия, ако няма левокамерна систолна дисфункция? Настоящите ръководства за поведение при МИ препоръчват лечението с ВВ да се продължи за три години. (ЯС)

Използвани източници:

1. Andersson C., Shilane D., Go A., et al. Beta-blocker therapy and cardiac events among patients with newly diagnosed coronary heart disease. J Am Coll Cardiol 2014; 64(3):247-252 http://content.onlinejacc.org/article.aspx?articleid=1889068

2. Steg P., De Silva R. Beta-blockers in asymptomatic coronary artery disease. J Am Coll Cardiol 2014; 64(3):253-255 http://content.onlinejacc.org/article.aspx?articleid=1889069