ХЗТ e свързана с повишен риск за овариален карцином



01/06/2015

Хормонозаместителната терапия (ХЗТ) в периода на менопауза е свързана с повишен риск за развитието на две от най-честите форми на овариален карцином, дори когато е прилагана само за период от няколко години, според мащабен мета-анализ на Collaborative Group on Epidemiological Studies of Ovarian Cancer, публикуван в списание Lancet (1).

Текущите указания за ХЗТ варират по отношение връзката с овариалния карцином. Такава информация липсва в Европейските указания - EMA/CHMP (2), както и в позицията на американската FDA (3). Според Британските препоръки, рискът за овариален карцином може да се повиши при продължителен прием на ХЗТ (4). Най-скорошен е обзорът на Световната здравна организация, който обаче е публикуван преди да станат известни резултатите от няколко големи проучвания (5).

The Collaborative Group on Epidemiological Studies of Ovarian Cancer e основана през 1998 с цел да събере и анализира всички налични епидемиологични проучвания, които изследват ефектите на ХЗТ върху риска за появата на рак на яйчниците при жените в менопауза.

Авторите са анализирали информация от 52 епидемиологични проучвания (17 проспективни и 35 ретроспективни) със средна продължителност на прием на ХЗТ от четири години. Установени са 12 488 случаи на овариален карцином.

В проспективните проучвания 12 110 жени са диагностицирани със заболяването, като 55% (n=6601) от тях са приемали ХЗТ за среден период от шест години. От друга страна, в ретроспективните изследвания само 29% (n=2702) са диагностицирани със заболяването, като са използвали ХЗТ за среден период от четири години.

Резултатите показват, че приемът на ХЗТ дори за период <5 години е свързан с повишен относителен риск за овариален карцином (RR 1.43, р<0.0001), като рискът е бил сходен между групите на монотерапия с естроген (EЗТ) или на комбинарана ХЗТ (естроген и прогестаген).

Рискът е бил най-висок за две от най-честите форми на овариален карцином - серозен (RR 1.53, p<0.0001) и ендометриоиден (1.42. p<0.0001).Вероятността за развитие на заболяването е намалявала успоредно с продължителността на периода след спиране на ХЗТ, макар че повишеният риск е персистирал дори след това (RR 1.37 при преустановилите приема преди по-малко от 4 години; RR 1.25 при използвалите ХЗТ преди повече от 10 години, p=0.005).

Най-вероятно, различните хистологични варианти на рак на яйчниците имат различни етиологични причини. Например, пероралните контрацептиви намаляват риска за серозен, ендометриоиден и бистроклетъчен карцином, но увеличават риска за муцинозни тумори. Тютюнопушенето намалява ендометриоидните и бистроклетъчните карциноми, но повишава честотата на муцинозните тумори.

Жените, които от 50-годишна възраст приемат ХЗТ за период над пет години, имат повишен риск за овариален карцином (един случай в повече на 1000 потребителки и един смъртен случай в повече на 1700 потребителки), е заключението на авторите. (ИТ)

Използвани източници:

1. Collaborative Group on Epidemiological Studies of Ovarian Cancer. Menopausal hormone use and ovarian cancer risk: individual participant meta-analysis of 52 epidemiological studies. Lancet 2015;385(9980):1835-1842 www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(14)61687-1/fulltext

2. European Medicines Agency. Guidelines on clinical investigation of medicinal products for hormone replacement therapy of oestrogen deficiency symptoms in postmenopausal women www.ema.europa.eu/docs/en_GB/document_library/Scientific_guideline/2009/09/WC500003348.pdf

3. US Food and Drug Administration. Estrogen and estrogen with progestin therapies for postmenopausal women www.fda.gov/Drugs/DrugSafety/InformationbyDrugClass/ucm135318.htm

4. Medicines and Healthcare products Regulatory Agency (MHRA). Hormone-replacement therapy: safety update. UK Public Assessment Report www.mhra.gov.uk/home/groups/pl-p/documents/websiteresources/con2032228.pdf

5. International Agency for Research on Cancer. Monograph Volume 91: combined estrogen-progestogen contraceptives and combined estrogen-progestogen menopausal therapy. International Agency for Research on Cancer, Lyon, France; 2007 http://monographs.iarc.fr/ENG/Monographs/vol91/index.php