Роля на хепсидин при диагностиката на анемия при ревматоиден артрит



01/04/2015

Д-р Виктор Манолов, дм1*, доц. д-р Венета Паскалева-Пейчева, дм2, доц. д-р Милена Велизарова, дм1, доц. д-р Савина Хаджидекова, дм1, Васил Василев3, проф. д-р Камен Цачев, дмн3

1 МУ-София, Катедра по Медицинска Генетика; УМБАЛ Александровска, Централна клинична лаборатория, e-mail: victhedoc2@yahoo.com

2 МУ-София, Катедра по вътрешни болести; УМБАЛ Св. Иван Рилски, Клиника по Ревматология; Отделение по Дегенеративни и обемни ставни заболявания

3 МУ-София, Катедра по Клинична лаборатория и клинична имунология; УМБАЛ Александровска, Централна клинична лаборатория

Основание: Анемията при ревматоиден артрит (РА) обикновено е свързана с хроничното възпалително естество на заболяването. Откриването на дефицит на желязо при пациенти с анемия на хронично заболяване (АХЗ) е от клинично значение, поради възможността за предотвратяване на ненужното предписване на препарати, съдържащи желязо.

Методи: Проведохме проучване случай контрола. Определихме серумното ниво на хепсидин чрез имунохимичен метод при пациенти с РА. Бяха включени 55 пациентки на средна възраст 54.1+/-8.8 за период 2013-2014, разделени в три групи: РА без анемия; РА с желязо-дефицитна анемия (ЖДА) и РА с АХЗ.

Резултати: Установихме статистически значими разлики в нивата на серумен хепсидин между отделните групи: РА без анемия (14+/-8.4 mcg/l); РА с ЖДА (0.7+/-0.4 mcg/l) и РА с АХЗ (93.2+/-10.5 mcg/l). Установихме положителна корелация между хепсидин и трансфериново насищане при случаите с РА без анемия (R2=0.0699) и РА с ЖДА (R2=0.1077); тя е отрицателна при пациентки с РА и АХЗ (R2=0.0571).

Изводи: На база на получените резултати, може да се предприеме правилен подход при избора на терапия при анемия и РА.

Увод

Появата на анемия при РА е процес, свързан с хроничното възпаление при заболяването. Тя протича като желязо-дефицитна, дължаща се главно на индуцирани от лекарствата стомашночревни кръвоизливи и нарушения, както и преразпределение във възпалените ставни структури.

Установяването и намирането на правилен терапевтичен подход на железен дефицит при пациенти с анемия на хроничното заболяване, има важно клинично значение поради това, че може да бъде предотвратено ненужно изписване на терапия с железни препарати.

Повишените нива на хепсидин намаляват интестиналната абсорбция на желязото. Едновременно с това се наблюдава задържане на желязо в макрофагите, поради настъпване на промени в молекулата на клетъчния експортер на желязото - феропортина.

Настъпва секвестрация на желязото в ретикулоендотелната система (1, 2). В последствие, общото съдържание на желязо в организма е нормално, но все по-малко се доставя за еритропоеза.

Противоположен е механизмът за развитие на желязодефицитна анемия. При нея се наблюдава абсолютен дефицит на желязо, хеспидиновата секреция е потисната, което води до стимулиране на абсорбцията на желязо в тънките черва.

Установяването на различно поведение на хепсидин при възпаление и железен дефицит предполага, че той би могъл да бъде потенциален биомаркер за откриване на железен дефицит при пациенти с възпалителни заболявания (3-6).

Методи

Проведохме случай контрола проучване. За период 2013-2014 изследвахме 55 пациентки с диагностициран ревматоиден артрит в Клиника по ревматология при УМБАЛ Св. Иван Рилски.

Активността на заболяването бе определена чрез Disease Activity Score калкулатор за ревматоиден артрит (DAS 28-CRP). Пациентите с анемия са разделени в три групи чрез определяне на клинико-лабораторни показатели за възпаление и недостиг на желязо.

При болните с ревматоиден артрит и анемия, класифицирахме анемията като ЖДА и АХЗ с помощта на следните условия:

- ЖДА - липса на активно възпаление (ниво на CRP<10 mg/l), насищане на трансферин <20% и ниво на феритин <30 ng/ml

- АХЗ - ако има активно възпаление (ниво на CRP>10 mg/l), насищане на трансферин 100 ng/ml

- Пациентите с ревматоиден артрит без анемия са определени като контроли

Резултати

Пациентите подписваха информирано съгласие съобразно Декларацията от Хелзинки (Директива 2001/20/ЕО). Беше попълвана карта за събиране на анамнестични данни и резултати.

Потърсихме корелация между серумните нива на хепсидин и трансфериново насищане при отделните групи. Установихме положителна корелация между двата показателя при групите с РА без анемия (R2=0.0699) и РА с ЖДА (R2=0.1077). Корелацията бе отрицателна при групата с РА и АХЗ (R2=0.0571).

Обсъждане

При случаите с възпаление и понижен хепсидин се очаква да имат недостиг на желязо. За разлика от тях, тези които са с повишено ниво на хепсидин са диагностични за АХЗ.

Използването на серумното ниво на хепсидин би помогнало при преценката на необходимостта от прилагането на препарати, съдържащи желязо. Резултатите подсказват, че пациентите с ЖДА биха могли да бъдат подложени на терапия с такива медикаменти, докато пациентите с АХЗ не се нуждаят от тях.

* Настоящият проект е осъществен с финансовата подкрепа на Медицински Университет-София, „Грант 2014”, Договор № 67/2014

Използвани източници:

1. Kemna E., Tjalsma H., Willems H., Swinkels D. Hepcidin: from discovery to differential diagnosis. Haematologica 2008; 93: 90-97

2. Goodnough L., Nemeth E., Ganz T. Detection, evaluation, and management of iron-restricted erythropoiesis. Blood 2010; 116: 4754-4761

3. Sasu B., Li H., Rose M. et al. Serum hepcidin but not prohepcidin may be an effective marker for anemia of inflammation (AI). Blood Cells Mol Dis 2010; 45: 238-245

4. Theurl I., Aigner E., Theurl M. et al. Regulation of iron homeostasis in anemia of chronic disease and iron deficiency anemia: diagnostic and therapeutic implications. Blood 2009; 113:5277-5286

5. Thomas C., Kobold U., Balan S. et al. Serum hepcidin-25 may replace the ferritin index in the Thomas plot in assessing iron status in anemic patients. Int J Lab Hematol 2011; 33: 187-193

6. Kroot J., Laarakkers C., Geurts-Moespot A. et al. Immunochemical and mass- spectrometry-based serum hepcidin assays for iron metabolism disorders. Clin Chem 2010; 56: 1570-1579