Ефикасност и безопасност на ваксините за превенция на ротавирусния гастроентерит



01/04/2015

Наличните към настоящия момент три ротавирусни ваксини осигуряват ефективна протекция спрямо хоспитализация, тежко протичане на заболяването и летален изход в резултат на ротавирусен гастроентерит, като честотата на нежеланите странични реакции е много ниска, в сравнение с глобалните ползи от имунизацията (1).

Различията в схемите на приложение на ваксините не повлияват тяхната ефикасност. И трите ваксини осигуряват протекция спрямо най-често срещаните генотипове на ротавируса (RV) както в клинични изпитвания, така и в реалната практика.

Ротавирусният гастроентерит (rotavirus gastroenteritis - RVGE) е отговорен за повече от 23 милиона прегледи, около 2 милиона хоспитализации, повече от 450 000 случаи на летален изход всяка година и за почти 50% от обусловената от диария смъртност при децата на възраст под 5 години.

1200 деца умират всеки ден от RVGE, като 95% от случаите на летален изход са в развиващите се страни поради високия риск за дехидратация и забавения достъп до адекватно лечение. Заболеваемостта от RVGE, обаче, продължава да бъде проблем и в индустриализираните държави.

Честотата на хоспитализация по повод на RVGE е сходна в развиващите се и в развитите страни - между 40-50%. Заболяването не може да бъде предотвратено нито чрез антибиотици, нито чрез подобрение на хигиенно-санитарните условия или на качеството на водата. Единственият начин за превенцията му е имунизацията, като моновалентната (RV1) и петвалентната (RV5) ваксина имат сходна ефикасност.

Оценената годишна заболеваемост от RVGE в Европа е:

- 3.6 милиона епизода на ротавирусно заболяване

- 700 000 амбулаторни прегледа

- над 87 000 хоспитализации

Резултатите от различни епидемиологични проучвания показват, че повече от 50% oт хоспитализациите по повод на диария се обуславят от инфекция с RV - както в развитите, така и в развиващите се страни.

Преди въвеждането на ротавирусните ваксини, почти 50% от смъртността по повод на диария при децата се е дължала на RV, включително и в развитите държави. Рискът за настъпване на дехидратация е много по-висок при RVGE, отколкото при други инфекции. Фактът, че най-често са засегнати кърмачетата през първите две години от живота, които са с висок риск за дехидрация, увеличава риска за смъртен изход.

Периодът от време до получаването на достъп до адекватни здравни грижи също повлиява изхода от заболяването. Това е от много важно значение поради фулминантното протичане при малките кърмачета.

Към настоящия момент са лицензирани три различни ваксини - две в световен мащаб и една в Индия. Те имат различни схеми на приложение.

Ефикасност на ротавирусните ваксини

Наличните по целия свят моновалентна (RV1) и петвалентна ваксина (RV5) са ефективни и безопасни, като това е доказано в различни клинични проучвания. Третата ваксина, която е също моновалентна (116E) и перорална, е регистрирана през 2014 година в Индия и има схема на приложение, наподобяваща тази на петвалентната.

Първата държава, въвела ротавирусната ваксинация в националния си имунизационен календар, е САЩ през 2006 година. След това, ваксината е въведена в общо 72 държави. Във всички тях е регистрирано сигнификантно понижение на броя на хоспитализациите и на тежките случаи на диария.

В страните с висока смъртност от ротавирусни инфекции, като Мексико, е постигнато силно изразено понижение на леталитета в резултат на имунизацията. Общият брой на случаите с RV инфекция в тази държава се е понижил с 95% още през първата година след въвеждане на имунизацията, като тази по-ниска честота се е запазила, което показва, че няма реално повишаване на заболеваемостта от RVGE от невлючени във ваксината RV генотипове.

Преди широкото въвеждане на ваксината са проведени редица проучвания върху ефикасността в различни условия. Данните от тях показват, че в държавите с по-лоши социално-икономически условия ефикасността на имунизацията с по-ниска, отколкото в тези с висок доход, като варира от 50-64% в Африка и Азия до 96% в Европа и 98% в САЩ.

Въпреки по-ниската ефикасност на ваксината в по-бедните страни, в проведените изпитвания, реалният ефект върху общественото здраве е много по-висок поради понижаване на смъртността.

Добър пример в това отношение е проучване, проведено в Южна Африка (страна със среден доход) и Малави (страна с нисък доход). Ефикасността в Южна Африка е била около 77%, а в Малави - около 49%.

Но общият брой на заболяванията, предотвратени при ваксиниране на всеки 100 деца, е бил почти два пъти по-висок в Малави - 7 на 100 ваксинирани деца, спрямо 4 на 100 ваксинирани в Южна Африка. Следователно, ефикасността на ваксините трябва да се интерпретира в контекста на последствията върху общественото здраве, т.е. от общия брой предотвратени случаи.

Данните показват, че имунизацията е много ефективна за превенция на тежките случаи на диария, които най-често изискват хоспитализация. Този ефект се наблюдава и в индустриализираните, и в развиващите се страни.

По-голямата част от случаите на тежко заболяване и на летален изход в бедните страни се срещат през първата година от живота. Поради тази причина е много важно да се осигури протекция на децата именно в този период.

В Мексико въвеждането на ваксината е довела до намаление на смъртността с приблизително 46%. Почти 50% oт асоциирания с диария с всякаква етиология леталитет е понижен в резултат на ротавирусната ваксинация, което е феноменално.

Резултатите от проведено проучване в Южна Африка, оценяващо ефикасността на ваксинацията, показват понижение на RVGE с 54% през първата година от живота и с 61% намаление на заболеваемостта през втората година.

Сходни данни са получени и в Азия от случай-контрола проучване за протекция в продължение на три години (почти сходна протекция от около 60% през първите две години) след приложение както на моновалентната, така и на пентавалентната ваксина.

Риск за инвагинация, асоцииран с ротавирусните ваксини

Може би най-важното опасение при приложението на ротавирусните ваксини е дали е повишен рискът за инвагинация. Наличните данни сочат, че те вероятно са асоциирани с леко увеличена вероятност за настъпване на това усложнение след първата доза, особено ако тя се приложи след третия месец от живота. Ранното започване на имунизация понижава риска за инвагинация.

От друга страна, ако съпоставим общите ползи от ваксинацията както в развитите, така и в развиващите се страни, с опасността от възникването на интестинална компликация, то тогава балансът е убедително в полза на имунизацията.

Рискът за инвагинация е толкова нисък - и по отношение на хоспитализация, и по отношение на летален изход, в сравнение с осигуряваната от ваксините протекция, че силно се препоръчва приложението на ротавирусни ваксини на всични здрави деца по целия свят.

С цел количествено определяне на вероятността за възникване на инвагинация, са проведени проучвания в Мексико, Бразилия, САЩ и Австралия, които сочат, че на всеки 100 000 ваксинирани деца може да има един допълнителен случай на инвагинация.

През последните години Световната здравна организация (СЗО) повиши горната възрастова граница за първата доза на ваксината в страните с нисък доход. Причината за това е, че 20 до 25% oт децата в развиващите се държави не получават нито една доза от ваксината до тримесечна възраст. (ЗВ)

Използван източник:

1. Shabir M., Giaquinto C. Rotavirus vaccine: delivering on the promise of protection. Medscape Education www.medscape.org/viewarticle/835985