Дългосрочни резултати потвърждават ефикасността на ранната терапия с intereferon beta-1b



01/02/2015

Ранната терапия с intereferon beta-1b (IFN B1b) (Betaferon на Bayer), приложена при пациенти с клинично изолиран синдром (CIS - clinically isolated syndrome), още преди да е поставена дефинитивна диагноза множествена склероза (MS), демонстрира ефикасността на медикамента за контрола на заболяването в дългосрочен план, показаха резултатите от проучването BENEFIT, публикувани в Journal of Neurology, Neurosurgery and Psychiatry (1).

Основните изводи на авторите, след осемгодишно проследяване на болните са, че ранната терапия с IFN B1b се асоциира със стабилизиране на заболяването и предотвратява необходимостта от преминаване към ескалираща терапия.

До момента има натрупани достатъчно доказателства, че ранното започване на имуномодулиращо лечение с IFN B1b може да подобри прогнозата при пациенти с MS.

В началните етапи на клиничното изпитване BENEFIT* (плацебо-контролирана и отворена фаза), прилагането на Betaferon при болни с CIS е било асоциирано със статистически значимо намаляване на прогресията на заболяването до клинично дефинитивна MS (CDMS).

Лечението с Betaferon е било свързано с по-малка честота на CDMS на третата година, съпоставено с плацебо (37 спрямо 51%, съответно, HR 0.59), както и на петата година (46 спрямо 57%, HR 0.63). Годишната честота на рецидивите (ARR - annualized relapse rate) също е била сигнификантно по-ниска в терапевтичната група.

Целта на настоящия удължен наблюдателен неинтервенционален етап от проучването BENEFIT е била да оцени дългосрочните ползи от ранното започване на терапия с Betaferon при участниците c CIS.

Болните, лекувани за максимален период от пет години, са били включени в продължение на клиничното изпитване, в което са били наблюдавани в продължение на средно 8.7 години, без да получават IFN B1b.

В плацебо-контролираната, рандомизирана фаза на BENEFIT са били включени пациенти с CIS, които са имали поне две лезии в ЦНС при изследване с Т2-магнитно резонасно изобразяване (MRI). В рамките на 60 дни, те са били разпределени по случаен принцип в съотношение 5:3 да приемат IFN B1b 250 mcg s.c. или плацебо през ден.

Участниците са завършили плацебо-контролираната фаза при диагностициране на CDMS (според критериите на Poser) или след период от две години (за тези, при които CIS не е прогресирал до CDMS).

След приключване на този етап всички са били поканени да продължат в отворена фаза, по време на която болните са имали възможност да бъдат лекувани с IFN B1b за максимален период до пет години, като е бил разрешен и приемът на други медикаменти.

Всички 468 пациенти, включени в първите две фази на клиничното изпитване, са били избрани да продължат в допълнителния наблюдателен етап, в който изборът на терапия е бил извършван по преценка на лекуващия лекар и на пациента. Участниците са били изследвани на всеки шест месеца до декември 2010.

Критериите за ефикасност на лечението с IFN B1b са включвали времето до настъпване на CDMS, ARR, прогресирането на степента на инвалидизация на бoлните, оценена с помощта на скалата EDSS (Expanded Disability Status Scale), както и времето за преминаване към ескалираща терапия в наблюдателния етап.

Вторичните критерии са включвали скалите MSFS (MS Functional Composite), QoL като компонент на FAMS (Functional Assessment of MS), FAMS-TOI (FAMS-Trial Outcome Index), EQ-5D (EuroQoL 5-Dimensional), както и времето за достигане до вторично-прогресивната форма на заболяването.

Резултатите показват:

- От оригиналната кохорта от 468 пациенти, 284 (60.7%) са били включени в наблюдателната неинтервенционална фаза (BENEFIT Extension Study) - 178 болни от терапевтичната група (ранна терапевтична група) и 106 контроли (група с отложено лечение)

- Средно 94% от участниците са получавали IFN B1b

- За 363 пациенти (78% от оригиналната кохорта) IFN B1b е бил единственият приеман имуномодулиращ медикамент

- При контролите (група с отложена терапия) приемът на плацебо е варирал от един месец до средно 23 месеца

- Само 24 (5%) болни въобще не са получавали модифицираща терапия

- Незначителен брой (n=31) пациенти (6.6% ) са преминали към терапия на втори/трети избор в удължената наблюдателна фаза на BENEFIT, предимно с natalizumab, като техният процент не се е различавал значимо между ранната терапевтична група и групата с отложена терапия (9.3 спрямо 10.7%)

- Ескалиращата терапия е включвала alemtuzumab, cyclosporine, clad-ribine, cyclophosphamide, daclizumab, fingolimod, fingolimod hydrochloride, methotrexate, methotrexate sodium, mitoxantrone, mitoxantrone hydro-chloride, mycophenolate mofetil, mycophenolate sodium, natalizumab, rituximab, sirolimus, tacrolimus и tem-sirolimus

- Болните на ескалираща терапия са имали по-висока степен на инвалидизация (средно 2.5 по EDSS) и по-висока честота на рецидивите (ARR 0.61), съпоствени с тези, при които не е имало необходимост от включването на посочените медикаменти

- При болните, започнали ранна терапия, IFN B1b e понижил риска за прогресия до CDMS с 32% (HR 0.67, p=0.003), съпоставени с този при пациентите с отложено лечение

- Лечението, започнало непосредствено след диагностицирането на CIS, удължава периода до настъпването на CDMS средно с 1345 дни (3.7 години) - при участниците в групата с отложена терапия, CDMS е диагностицирана средно след 2.8 години спрямо 6.5 години при ранната терапевтична група

- Общата ARR през наблюдателния период е била статистически значимо по-ниска в групата на ранна спрямо групата с отложена терапия - 0.196 спрямо 0.255 (р=0.0012) или ранното приложение на IFN B1b намалява ARR средно с почти 23% за отчетения осемгодишен период

- През удължения наблюдателен етап са регистрирани незначителни промени в скалата EDSS, като не е била отчетена значима прогресия на инвалидизацията; средният сбор по скалата се е задържал около 1.5 и за двете групи

- От стартирането на BENEFIT до приключване на удължената фаза, степента на инвалидизация се е запазила стабилна, като състоянието на пациентите се е подобрило при 68% от участниците, влошаване е настъпило при останалите 32%

- Не са били регистрирани сериозни нежелани лекарствени реакции

Пациентите, при които инициирането на имуномодулиращото лечение с IFN B1b е станало непосредствено след CIS, са имали по-малка вероятност за прогресиране на заболяването до CDMS, по-ниска честота на ARR и по-дълъг период до настъпване на рецидивите, съпоставени с болните с отложено лечение. Почти 52% от участниците в ранната терапевтична група не са били диагностицирани с CDMS след осем години.

Въпреки че разликите в посочените показатели между групите в резултат на лечението с IFN B1b са били най-отчетливи през първата година и се е очаквало постепенно да изчезнат във времето, с акумулиране на ефекта на медикамента в групата с отложено лечение, ранната терапия е продължила да има по-изявени ползи в дългосрочен план.

Отчетени са и някои благоприятни ефекти върху познавателните функции, което предполага, че потискането на възпалителната активност, постигнато чрез ранното приложение на имуномодулиращо средство, може да запази когнитивния капацитет на болните.

Въпреки използването на термините „ранно” и „отложено” лечение, е необходимо да се отбележи, че и при двете терепевтични групи, имуномодулиращата терапия е започнала още през първите две години след диагностицирането на CIS.

В допълнение, независимо от сравнително малките разлики във времето за иницииране на лечението между двете групи, благоприятният ефект по отношение на стабилизиране на заболяването за периода от 8.7 години наблюдение, са били отчетливо изразени в полза на ранната терапевтична група.

Фактът, че незначителна част от участниците не са останали до края на проучването, доказва добрата поносимост на лечението с IFN B1b. Показателите, отчетени по скалите FAMS-TOI и EQ-5D, са били стабилни и със сравнително високи стойности през целия период на наблюдение, което потвърждава, че имуномодулиращият агент позволява на пациентите да поддържат сравнително добро качество на живот.

Данните от BENEFIT са в унисoн с резултатите от друго голямо ключово проучване в областта на MS - CHAMPIONS**, изследващо ефекта на IFN B1a i.m., започнат при болни с CIS.

По време на продължителния период на проследяване на участниците (8.7 години за BENEFIT и 10 години за CHAMPIONS) и в двете клинични изпитвания са регистрирани сравнително сходни благоприятни резултати в забавянето на прогресията на заболяването.

В заключение, удължената наблюдателна фаза на проучването BENEFIT демонстрира сравнително ниска активност и прогресия на болестта при пациенти с CIS. Ранната терапия с IFN B1b запазва своите предимства по отношение на времето до прогресиране до CDMS и до честотата на рецидивите, сравнена с отложената.

Тези резултати, съвместно с благоприятният профил на безопасност на медикамента, подкрепят за пореден път ползите от ранното иницииране на лечение след CIS.

Бавната прoгресия на заболяването (отчетена чрез EDSS скалата) и ниската честота на повторните пристъпи в BENEFIT (показатели, считани за положителни дългосрочни предиктори) дават надежда, че ранното имуномодулиращо лечение може да има добър ефект далеч във времето, надхвърлящо периода от осем години. Ето защо, авторите изявяват готовност да продължат проследяването на тази кохорта от пациенти, включително и с MRI. (КД)

* BENEFIT - BEtaferon/BEtaseron in Newly Emerging MS For Initial Treatment

CHAMPIONS - Controlled High Risk Avonex MS Prevention Study in Ongoing Neurological Surveillance

За допълнителна информация:

Имуномодулаторна терапия с interferon beta-1b. МД, бр. 2, април 2014 www.spisaniemd.bg

Използван източник:

1. Edan G., Kappos L., Montalban X. et al for the BENEFIT Study Group. Long-term impact of interferon beta-1b in patients with CIS: 8-year follow-up of BENEFIT. J Neurol Neurosurg Psychiatry 2014; 85: 1183-1189 http://jnnp.bmj.com