Парабените не предизвикват алергичен контактен дерматит

Парабените* са едни от най-малко алергизиращите консерванти, като редките документирани случаи на индуциран от парабени контактен алергичен дерматит могат да се обяснят с приложението им върху увредена кожа, показа обзор на европейски и американски проучвания, публикуван в Skin Therapy Letter (1).

Преглед на наличните данни

През 1968, Schorr и Epstein са сред първите в САЩ, които алармират, че употребата на топикални парабени може да предизвика алергичен контактен дерматит (КД). Schorr не открива повишена честота на КД при епикутанното (patch) тестуване с парабен на 273 пациента с хроничен дерматит. Той съобщава за нисък индекс на сенсибилизация - 0.8% (определен на базата на диагностични тестове и клинична картина) и кръстосана реактивност между метил-, етил-, пропил- и бутилпарабен.

Въпреки тези резултати, обаче, той вярва, че опасността от употребата на топикални парабени се подценява, като в резултат на неговите проучвания и изпитвания на други изследователи, козметичната индустрия започва да разработва и популяризира продукти без парабени.

Данните от друго проучване на Marzulli и сътр. за връзката между топикалните парабени и кожната свръхчувствителност, при което 397 здрави доброволци без значими дерматологични проблеми са тестувани с различни концентрации (до 20%) на метил- и пропилпарабени, показват индекс на сенсибилизация 0.3%.

Тези резултати показват, че честотата на контактната сенсибилизация към парабени сред здравите американци е много под 1%. Те се подкрепят и от получените данни от изследането на Fisher и сътр., които съобщават, че като цяло процентът на свръхчувствителност е нисък - 3% за комбинацията от три парабена, тествана върху пациенти със съмнение за алергичен КД към топикални медикаменти.

През 1972, North American Contact Dermatitis Group (NACDG) изследва честотата на позитивните patch-тестове към парабен при пациенти с дерматит. Оценени са резултатите от унифицирано епикутанно тестуване на 1200 пациента от 10 географски области на САЩ и Канада като около 3% от тях са били със сенсибилизация към парабени, която е била по-рядка в сравнение с реактивността към други 15 съединения.

Всъщност, само едно вещество - cyclomethicone, е било с по-нисък процент на свръхчувствителност (2%). Така, като се имат предвид ниският индекс на сенсибилизация, степента на проникване и ниската им токсичност, Marzulli и сътр. заключват, че топикалните парабени не са свързани с повишен риск за алергичен КД.

Междувременно, има проведени редица проучвания за връзката между топикалните парабени и алергичния КД. Mirshahpanah и сътр. разглеждат данните от NACDG и European Environmental and Contact Dermatitis Research Group (EECDRG) за периода 2001-2003 и установяват, че процентът на позитивни patch-тестове към парабени при пациентите с екзема е бил 0.6% при изследваните в Северна Америка и 1.2% в европейската група.

В най-скорошното проучване, NACDG провежда стандартизирано patch-тестуване на 4454 пациента със съмнение за алергичен КД, с широк спектър от скринингови алергени. Резултатите показват 1.2% позитивни реакции към смес от парабени (paraben mix), като се предполага, че този процент би бил по-нисък при тестуване с отделните алергени.

При друго изследване за периода 2001-2008, Svedman и сътр. проследяват честотата на контактна алергия към седем от най-използваните консерванти, които са тестувани рутинно в европейските центрове от EECDRG.

В сравнение с другите тестувани съединения (quaternium-15, imidazolidinyl urea, diazolidinyl urea, formaldehyde, methyldibromo glutaronitrile (MDBGN) и methylchloroisothiazolinone (MCI)/methylisothiazolinone (MIT), paraben mix показва най-ниска честота на контактна алергия (0.5-1%).

Положителните реакции към парабени може да се дължат и на феномена „парабенов парадокс” - различната реакция към парабени, когато са прилагани върху увредена или здрава кожа.

Той предполага, че пациенти, които всъщност са сенсибилизирани, често имат фалшиво отрицателни реакции при patch-теста, когато парабените са изследвани върху здрава кожа, но могат да развият дерматит, когато същите тези продукти са нанесени върху компрометирана кожа.

Заключението е, че повечето алергии към парабени се проявяват, когато съдържащите ги продукти се нанасят върху кожа с увредена бариерна функция и дори парабен-сензитивните пациенти обикновено не развиват алергичен КД, когато тези продукти се използват върху здрава кожа. (ЕП)

* Парабените са естери на пара-хидробензоената киселина (p-hydroxybenzoic acid), които са използвани за първи път през 20-те години на миналия век като антибактериални и антимикотични средства. Впоследствие те са се наложили като консерванти в различните храни, лекарства и козметични продукти, тъй като, освен че имат широк спектър на антимикробни свойства, те са стабилни, евтини и без цвят и мирис.

Използван източник:

1. Hafeez F., Maibach H. An overview of parabens and allergic contact dermatitis. Skin Therapy Letter. 2013;18 (5):5-7 www.skintherapyletter.com/2013/18.5/2.html