Отрезвителна новина: умерената консумация на алкохол също повишава сърдечносъдовия риск



01/09/2014

Консумацията на алкохол, дори в малки количества, няма благоприятно отражение върху сърдечносъдовия риск, показа мета анализ на 56 епидемиологични изследвания, в които е изследвана връзката между употребата на алкохол и риска за исхемична болест на сърцето (ИБС), публикуван в списание British Medical Journal (1).

Досега наличните данни показваха, че приемът на умерени количества алкохол се отразява по-добре върху общия сърдечносъдов риск в сравнение с липсата на алкохолна консумация. Тези данни, обаче, са от обсервационни проучвания, от които е трудно да се установи причинно-следствена връзка.

Рандомизираното клинично проучване е най-добро за тази цел, но осъзнавайки вредите от алкохола по отношение на други заболявания (чернодробна цироза, наранявания, злокачествени заболявания), провеждането на подобно проучване е невъзможно, по етични съображения.

Авторите на настоящия мета-анализ намират следното решение на проблема - провеждат Менделеева рандомизация, сравнявайки честотата на ИБС и инсулт при хора, които са или не са носители на генетичен вариант, свързан с по-ниска алкохолна консумация. Носителите на този генетичен вариант получават зачервяване, замайване и гадене след прием на алкохол и съответно консумират по-малко от обичайното количество алкохол.

Събрана е информация за >260 000 души, след което са сравнени носителите и не-носителите на генетичния вариант по отношение на честотата на фатална и нефатална ИБС (първична крайна цел), както и на инсулт и диабет тип 2 (вторични крайни цели).

В изследваната извадка носителите консумират със 17.2% по-малко алкохолни единици, равняващи се на 10 ml етанол, седмично в сравнение с не-носителите. Освен това честотата на срещане на пълно въздържание от прием на алкохол в първата група е по-висока.

Сърдечносъдовият рисков профил при носителите също е по-добър: при тях честотата на артериална хипертония и затлъстяване и нивата на възпалителните маркери и липидните фракции са по-ниски в сравнение с не-носителите.

За всички изследвани нива на алкохолна консумация (лека - между 0 и 7 единици седмично, умерена - от 8 до 21 и тежка - над 21 единици седмично) носителите на генетичния вариант имат по-нисък риск за развитие на ИБС и инсулт в сравнение с не-носителите. По отношение на диабет тип 2 подобна зависимост не се установява.

При пълните въздържатели рискът за ИБС или инсулт не се различава в зависимост от наличието или липсата на носителство, което е в подкрепа на твърдението, че наблюдаваната зависимост се дължи основно на алкохолната консумация.

Заключението на авторите е, че връзката между алкохолната консумация и честотата на сърдечносъдовите заболявания не отговаря на U-кривата на зависимост, както дълго се смяташе (най-нисък риск при умерена консумация и нарастващ риск в двете крайности - прекомерна консумация или въздържание). (ЯС)

Използван източник:

1. Holmes M., Dale C., Zuccolo L. et al. Association between alcohol and cardiovascular disease: Mendelian randomization analysis based on individual participant data. BMJ 2014; 349: DOI:10.1136/bmj.g4164 www.bmj.com/content/349/bmj.g4164