Семейният статус повлиява прогнозата след PCI



01/07/2014

За пациентите с необходимост от провеждане на спешна или планова перкутанна коронарна интервенция (PCI) краткосрочната и дългосрочната прогноза е по-добра при условие, че са женени/омъжени, показаха резултатите от голямо проспективно проучване, публикувани в American Heart Journal (1).

В него са включени данни за 11 216 участници, 55% от които семейни, с проведена спешна или планова PCI за периода 2003-2011 година. Средната възраст е 64 години, 65% са мъже. PCI е проведена по повод на стабилна стенокардия (28%), нестабилна стенокардия (46%) и остър миокарден инфаркт - МИ (13%).

Установява се, че вътреболничната и 30-дневната смъртност е значително по-висока за пациентите, които не са женени/омъжени в сравнение със семейните (p<0.001). В края на първата година честотата на комбинираната крайна цел (смъртност, МИ и реваскуларизация на таргетната лезия) е съществено понижена при семейните спрямо несемейните участници, като основен принос за това има двойно по-ниската честота на обща смъртност, МИ и тромбоза в стента в първата група.

Мултивариабилен анализ показва, че семейният статус представлява независим предсказващ фактор за честотата на нежелани сърдечносъдови събития в рамките на една година.

Други независими предиктори са:

- преустановяване на терапията с clopidogrel

- възраст

- мъжки пол

- остър МИ

- тип на третираната лезия

- артериална хипертония - АХ

- диабет тип 2 - ДТ2

- анамнеза за бъбречна недостатъчност или застойна сърдечна недостатъчност

Освен това семейната обвързаност, наличието на АХ, ДТ2 и активното пушене се оказват свързани с по-нисък риск за ранно преустановяване на терапията с clopidogrel.

Подгрупов анализ на несемейните болни в зависимост от техния статус - разведени, разделени, неженени/неомъжени, вдовци - не показва различия в прогнозата, независимо от вариациите във възрастта, пола, наличието на АХ, ДТ2, дислипидемия и процентното съотношение на пушачите.

При мъжете споделянето на семейното огнище с жена е свързано с по-големи ползи в сравнение с предимствата по отношение на сърдечносъдовите събития, които жените извличат, когато са омъжени.

Съществуват няколко възможни обяснения за подобреното здравно състояние на семейните лица. Едно от тях е механизмът на селекция, а именно: по-здравите хора по-често сключват брак в сравнение с по-болната част от населението. Вероятно има и социална причинно-следствена връзка: семейната обвързаност промотира и запазва по-здравословен начин на живот; тук би трябвало да се включи и подобреният комплайънс към терапията.

Не бива да се пренебрегва и емоционалната буферираща роля на брака: социалните връзки осигуряват информационни и емоционални ресурси, които стимулират адаптивното поведение и дори невроендокринните отговори на остър и хроничен стрес.

Резултатите от това проучване вероятно ще ни накарат да променим в известна степен практиката си: въпреки че не можем да “предпишем“ брак на нашите пациенти, би трябвало да гледаме на несемейните като на група с повишен сърдечносъдов риск. (ЯС)

Използван източник:

1. Barbash I., Gaglia M., Torguson R. et al. Effect of marital status on the outcome of patients undergoing elective or urgent coronary revascularization. Am Heart J. 2013 www.ahjonline.com/article/S0002-8703(13)00500-0/abstract