Спешни състояния по време на самолетни полети



01/05/2014

Синкопът, дихателните проблеми и гастроинтестиналните оплаквания са най-честите спешни състояния по време на граждански самолетни полети, според мащабен анализ на National Institute of Health на САЩ, публикуван в списание New England Journal of Medicine (1).

Годишно в света гражданската авиация превозва около 2.75 милиарда пътници. Възникването на спешно здравно състояние често пъти е проблем, поради липса на медицински персонал и ограничен опит на екипажа.

Авторите са извършили анализ на данните от пет големи авиокомпании за периода 2008-2010, за да установят най-честите спешни медицински проблеми по време на полет.

Регистрирани са общо 11 920 случаи (1 на 604 полета), при които се е наложила консултация с наземен медицински център. Най-честите причини са били синкоп или пресинкоп (37.4%), дихателни проблеми (12.1%), гадене и повръщане (9.5%). След тях се нареждат: сърдечни оплаквания (7.7%); гърчове (5.8%); коремни болки (4.1%); инфекциозни заболявания (2.8%); не-спокойство и психиатрични симптоми (2.4%); алергични реакции (2.2%); суспектен инсулт (2%).

От всички спешни случаи, при 875 (7.3%) се е наложило отклоняване на полета с цел по-ранно приземяване и оказване на квалифицирана медицинска помощ. До болница са транспортирани 2804 пасажери, 901 са хоспитализирани, а 36 случаи са с фатален изход (0.3%). Най-честата причина за смърт са били сърдечен арест (31 случаи), синкоп или пресинкоп (4) и дихателни проблеми (1).

Най-често по време на спешност първа помощ е била оказвана от лекар (48.1%), медицински сестри (20.1%) и парамедици (4.4%), а най-използвани за справяне със ситуацията са били включване на кислород (49.9%), интравенозен серум (5.2%) и acetylsalicylic acid (5%), както и медикаменти, носени от пасажерите.

Препоръки за поведение при спешни медицински състояния по време на полет

1. Идентифицирайте се като медицинско лице. От съображения за сигурност, екипажът може да изиска да предоставите документ, потвърждаващ вашата квалификация.

2. Оценка на пациента:

- преценете за наличие на високорискови симптоми (гръдна болка, задух, гадене и повръщане, внезапно настъпила слабост в крайниците)

- измерване на пулса и кръвното налягане; при липса на апарат за измерване на кръвно налягане, то се преценява субективно чрез пулса на a. radialis

- оценка на промени в степента на съзнание и наличие на фокален неврологичен дефицит

- при съмнение за сърдечен арест да се използва външен автоматичен дефибрилатор; при съмнение за сърдечни проблеми да се използва мониторната ЕКГ на дефибрилатора; за използването на дефибрилатора може да се наложи консултация с наземен медицински персонал

- подаване на кислород с кислородна маска и използване на медикаменти, налични в спешната медицинска чанта или предоставени от пациента

- обсъждане на необходимостта от отклоняване на полета за осигуряване на спешна медицинска помощ

- документиране на клиничната симптоматика и описване на приложените мерки и медикаменти

3. Терапия на синкоп и пресинкоп:

- проверка на спонтанното дишане и кръвообращението

- поставяне на пациента в легнало положение с повдигнати крака на пътеката между седалките

- осигуряване на кислород

- при данни за захарен диабет да се измери кръвната глюкоза (при наличие на глюкомер)

- при персистиращо ниско артериално налягане да се включи система с водно-електролитни разтвори

4. Терапия при палпитации:

- проверка на виталните показатели

- осигуряване на кислород

- ако гръдната болка е в резултат на сърдечно заболяване, да се приложи acetylsalicylic acid

- при систолно артериално налягане >100 mmHg, да се даде nitroglycerin сублингвално; кръвното налягане да се провери след всяка доза nitroglycerin

- при наличието на мониторна част на дефибрилатора, да се прецени сърдечният ритъм и евентуалното наличие на ST-елевация

(ИТ)

Използван източник:

1. Peterson D., Martin-Gill C., Guyette F. et al. Outcomes of medical emergencies on commercial airline flights. NEJM 2013; 368: 2075-2083 www.nejm.org