Нови генетични тестове за агресивен рак на простатата



01/05/2014

Комбинация от три нови генетични тестa за определяне на риска за еволюция от нискорисков към високорисков рак на простатата, създадоха учени от Columbia University в САЩ. С тяхна помощ ще може по-лесно да се определи най-добрата терапия при всеки отделен случай (1).

Благодарение на програмите за скрининг, много мъже се диагностицират в ранни стадии на заболяването. В голяма част от случаите лезиите еволюират много бавно. Проблемът е как да се определи в кои случаи да се започне ранна терапия за превенция на агресивните форми на рака на простатата.

Диагностицирането на рака на простатата се извършва на базата на теста за PSA (лабораторно измерване на нивото на простатно-специфичния антиген, като стойност >4 ng/ml налага допълнително уточняване) и клиничния преглед (дигитално ректално туширане). При съмнение се взема биопсия, а при установяване на злокачествено заболяване, то се класифицира по скалата на Gleason от 2 до 10 на основата на хистологично изследване. Gleason скор 8 обикновено пациентите се подлагат на незабавно лечение.

Класификацията не е идеална и не може да послужи като предиктор за бъдещото развитие на туморите, особено при междинните форми (Gleason скор 6-7). Трябва да се има предвид, че терапията на рака на простатата е свързана с висок риск за уринна инконтиненция (при оперативно лечение) и импотентност.

Някои простатни карциноми нарастват много бавно и могат да не създадат проблеми, докато други прогресират бързо. Решението колко активно да се лекува един простатен карцином, който е диагностициран рано, обикновено е индивидуално и често пъти субективно. Вариантите за поведение включват активно наблюдение или оперативно лечение и лъчетерапия.

Авторите са извършили анализ на биопсичен материал от простатата на 43 мъже, които са проследени активно за период от 10 години. Всички пациенти първоначално са били диагностицирани с нискорискови форми на рак на простатата, но в последствие при 14 от тях се е развила агресивна форма на заболяването. Всички 14 пациенти са били навременно и точно диагностицирани с приложената комбинация от генетични тестове.

И трите генетични тестове (FGFR1, PMP22 и CDKN1A) са свързани с потискането на растежа на тумори - високата експресия на тези генетични биомаркери е корелирала с по-нисък риск за развитие на агресивни форми на заболяването.

Съществуват и други генетични аномалии, свързани с рака на простатата. Генните мутации на BRCA1 и BRCA2 водят до повишен риск за наследствен рак на гърдата и овариален карцином.

При мъже, същите генетични мутации са свързани с рак на гърдата и простатата. Счита се, че посочените гени са причина за част от наследствените форми на заболяването (5-10% от рака на простатата). (ИТ)

Използван източник:

1. Irshad S., Bansai M., Martin M. et al. A molecular signature predictive of indolent prostate cancer. Sci Transl Med 2013; 5: 202ra122 http://stm.sciencemag.org/content/5/202/202ra122.abstract