Най-добрите три български научни разработки според списание МД, представени в секция Терапия на Международния конгрес по медицински науки – ICMS’14 в София



01/05/2014

Th17 - специфичен профил на генна експресия при пациенти с хронични възпалителни чревни заболявания

Д-р Цветелина Великова1, Илия Караколев2, проф. д-р Зоя Спасова3, д-р Екатерина Иванова-Тодорова1, доц. д-р Доброслав Кюркчиев1, проф. д-р Искра Алтънкова4, проф. Спаска Станилова2

1 Клинична лаборатория с дейност имунология - УМБАЛ Св. Иван Рилски- София, МУ - София

2 Катедра по молекулярна биология, имунология и медицинска генетика, Медицински факултет - Тракийски университет - Стара Загора

3 Клиника по гастроентерология - УМБАЛ Св. Иван Рилски - София, МУ - София

4 Университетска болница Лозенец - Софийски университет

Въведение - Проучванията в областта на хроничните възпалителни чревни заболявания (ХВЧЗ) - улцерозен колит и болест на Крон - при хора и експериментални животински модели в последните години разкриха централната роля на Тh17 клетките в патогенезата.

Чревната хомеостаза се поддържа от Т-регулаторните клетки (Tregs), които експресират транскрипционния фактор FoxP3. Известно е, че секретираните от Т-лимфоцитите цитокини са основни медиатори на тъканната увреда, характерна за хроничното чревно възпаление.

Целта на настоящето проучване беше да установим експресията на Th-17 лимфоцитите в патогенезата на тези заболявания. В същото време чревната хомеостаза се поддържа от различна популация Т-регулаторни клетки (Tregs), които експресират транскрипционния фактор FoxP3. Известно е още, че секретираните от Т-лимфоцитите цитокини са основни медиатори в тъканната увреда, характерна за интестиналното възпаление.

Целта на настоящото проучване беше да се определи експресията на IL-17A, TGFbeta1, IL-6, IL-10, IL-23 цитокините и транскрипционния фактор FoxP3 в дебелочревна лигавица, получена от пациенти с ХВЧЗ, за установяване на цитокиновата среда във възпалената мукоза на тези пациенти.

Материали и методи - Изследвахме mRNA експресия на гените за IL-17A, TGFbeta1, IL-6, IL-10, IL-23 и FoxP3 в биопсични проби от възпалена и подлежаща нормална лигавица от 37 пациента с ХВЧЗ и от нормална лигавица на 12 души без ХВЧЗ чрез извършване на RT-PCR в реално време. Цитокиновите нива бяха определени в тъканите и серумите на изследваните пациенти посредством имуноензимни методи.

Резултати - Установихме сигнификантно по-висока експресия на гените за FoxP3 и IL-6 във възпалената мукоза на пациентите с ХВЧЗ (р10).

Протеиновите нива на IL-17A, IL-6 и IL-10 в биопсичните проби бяха по-високи, отколкото в серума на болните с ХВЧЗ, а протеиновите нива на TGFbeta1 бяха по-високи в серума, отколкото във възпалената мукоза на тези болни. Не установихме статистически значима корелация между генните експресии и протеиновите нива на изследваните цитокини.

Протеиновите нива на IL-17A и IL-6 в биопсичните проби и в серуми бяха по-високи при пациентите с ХВЧЗ в сравнение с хората без ХВЧЗ. Очаквано, тъканните нива на IL-10 бяха по-високи при хората без ХВЧЗ в сравнение с болните лица. Серумните нива на TGFbeta1 бяха подобни и при двете групи лица.

Заключение - Нашите резултати показаха сигнификантни разлики в експресията на mRNA кодирани регулаторни и ефекторни цитокини при пациентите с ХВЧЗ в сравнение с хората без ХВЧЗ. Полученият специфичен генен профил, включващ едновременно цитокините IL-6 и TGFћ1, заедно с транскрипционния фактор FoxP3, може би представлява отличителният mRNA белег за ХВЧЗ.

Повлиява ли намаляването на радиационната доза при CT-урография качеството на изображението и ако да, то до каква степен?

Калина Чупетловска1, д-р М. Ал-Амин2, проф. В. Хаджидеков2, И. Дяков3

1 Медицински университет - София

2 Отделение по образна диагностика към УМБАЛ Александровска

3 Национален център по радиобиология и радиационна защита

Въведение - С нарастващата популярност на CT-урографията като метод на избор за диагностика на уринарния тракт, нараства и притеснението за ефективната радиационна доза, получена от пациента. Множество проучвания в последните години показват различни начини за намаление на радиационната доза, докато в нашето изпитване това бе постигнато с намаляване на волтажа.

Изображенията, получени с помощта на три различни протокола - стандартен (120kVp) и два ниско дозови (100kVp and 80kVp), бяха сравнени с цел да се прецени дали и до каква степен се променя тяхното качество.

Материали и методи - СТ-урографски изследвания бяха проведени при 78 пациенти. В 61 от случаите беше използван стандартният протокол, в пет - ниско дозовият (100kVp), а в 12 - ултра-ниско дозов (80kVp).

В резултат беше постигнато значително намаляване на ефективната доза - 46% за 100kVP и 6% за 80kVp. От друга страна, намаляването на волтажа по правило води до повишаване на шума в изображенията.

Следната оценка на получените изображения беше направена: първо - субективно (от четирима различни рентгенолози), второ - обективна на базата на on CNR (contrast-to-noise-ratio), SNR (signal-to-noise-ratio) и FOM.

Резултати - По отношение на обективните физични параметри бе установено по-ниско качество на изображенията, получени с нискодозовите протоколи. Тяхната диагностична стойност обаче, според медицинските професионалисти, бе оценена като съизмерима с тази на получените със стандартните протоколи.

Заключение - CT-урографията е много прецизен и полезен метод за диагностика на заболяванията на уринарния тракт, но се препоръчва индивидуален подход към всеки един пациент, като винаги трябва да се има предвид радиационната доза.

Благодарение на нискодозовите СТ-протоколи можем да постигнем значително намаляване на радиационната доза, като в същото време качеството и диагностичната стойност на получените изображения остават практически непроменени.

Злокачествени хематологични заболявания при пациенти с бета-таласемия

А. Георгиева1, д-р М. Мехмед2, д-р Н. Ставрев2, доц. д-р Л. Герчева2

1 Медицински университет Проф. д-р П. Стоянов - Варна

2 Клиника по хематология, УМБАЛ Св. Марина - Варна, МУ-Варна

Въведение - Бета-таласемията е сред най-разпространените моногенни заболявания. Характеризира се с липса или с намаление на бета-глобиновите вериги. Представяме двама пациенти, с хетерозиготна бета-таласемия, които в хода на първоначалното си заболяване, развиват миелодиспластичен синдром (МДС).

Материали и методи - Извършени са регулярни изследвания на пълна кръвна картина, морфология на периферна кръв и костен мозък. Взети са под внимание и данни от флоу-цитометрични и имунохематологични тестове.

Резултати - Пациентите съобщават за слабост, обща отпадналост, нямат данни за налични инфекции и кръвотечения. Беше наблюдавана нарастваща нужда от месечни кръвопреливания. През 2011, на базата на хематологични, морфологични и цитогенетични изследвания, се доказа RAEB II - рефракторна анемия с ексцес на бласти. В последствие, бе отчетена прогресия на заболяването до остра миелоидна левкемия (ОМЛ).

Заключение - Бързоразвиващата се анемия при бета-таласемични пациенти може да доведе до изменения в генома, с увреда на костномозъчната продукция и малигнена трансформация. Препоръчваме диагнозата на злокачествените хематологични заболявания да бъде част от клиничното мислене на лекаря, при агресивна прогресия на анемичното състояние.