Кратък преглед на ревизираните указания на ARIA** за медикаментозно лечение на алергичния ринит



01/02/2014

- При пациенти с алергичен ринит (АР) се препоръчва новото поколение Н1-антихистамини, които не причиняват седиране и не взаимодействат с цитохром P450.

При деца с атопичен дерматит и/или с фамилна анамнеза за алергия или астма (с висок риск да развият астма) не се препоръчва на лекарите да назначават и на родителите да използват перорални Н1-антихистамини за превенция на свиркащи хрипове или на астма.

- Препоръчва се приложението на интраназални H1-антихистамини при възрастни и при деца със сезонен АР. При възрастни и деца с целогодишен/персистиращ АР не е подходящо лекарите да назначават или родителите да използват интраназални H1-aнтихистамини, преди да се натрупат повече данни за техния профил на ефективност и безопасност.

Новото поколение перорални H1-aнтихистамини трябва да са предпочитани средства на избор пред интраназалните H1-aнтихистамини при възрастни със сезонен или с целогодишен/персистиращ АР както и при деца с интермитентен или персистиращ АР.

- Препоръчва се приложението на левкотриен рецепторни антагонисти при възрастни и деца със сезонен АР и при деца в предучилищна възраст с целогодишен АР (има данни само за montelukast). При възрастни с целогодишен АР не е подходящо лекарите да назначават или пациентите да използват левкотриен рецепторни антагонисти. Това указание се отнася само за лечение на ринит, а не за терапия на астма при пациенти с придружаващ АР.

- Да се предпочита перорален Н1-антихистамин пред перорален левкотриен рецепторeн антагонист при пациенти със сезонен АР и при деца в предучилищна възраст с целогодишен АР.

- Препоръчва се интраназален глюкокортикостероид за лечение на възрастни и деца с АР.

При пациенти със сезонен АР - възрастни и деца, да се предпочита интраназален кортикостероид (КС) пред перорален Н1-антихистамин. При случаите с целогодишен/персистиращ АР - възрастни и деца, се препоръчва интраназален КС пред перорален Н1-антихистамин. Основание за това е по-високата ефективност на интраназалните КС и относително ниския риск за нежелани странични ефекти.

- При пациенти с АР се препоръчва интраназален КС пред интраназален Н1-антихистамин. Основание за това е по-високата ефективност на интраназалните КС и относително ниския риск за нежелани странични ефекти.

- При пациенти със сезонен АР се препоръчва интраназален КС пред антилевкотриен (данни има само за montelukast). Основание за това е по-високата ефективност на интраназалните КС.

- При случаи с АР и умерени до тежки назални или очни симптоми, които не могат да бъдат контролирани с други медикаменти, може да се прилага кратък курс (в продължение на няколко дни) на лечение с перорални КС поради тяхната висока ефективност за облекчаване на тежките симптоми и относително ниския риск за нежелани странични ефекти при кратък курс на прием.

Системните (пероралните) КС не трябва да влизат в събражение като терапия на първи избор за лечение на АР. Те могат да се използват само като последно терапевтично решение, при условие, че останалите комбинации от медикаменти са неефективни. Пероралните КС трябва да бъдат избягвани при деца, бременни жени и пациенти с контраиндикации за тяхното приложение.

- Интраназалните кромони се препоръчват при пациенти с АР поради техния отличен профил на безопасност и поносимост, но те имат по-ограничена ефективност. Нуждата от четирикратен дневен прием намалява комплайънса на пациента и респективно - ефикасността на терапията.

- При пациенти с АР се препоръчва приложението на интраназални Н1-антихистамини пред интраназални кромони. Основание за това е по-високата ефективност на интраназалните H1-aнтихистамини.

- При болни с целогодишен АР е подходящо да се прилага интраназален ipratropium bromide за лечение на ринореята, но той не може да бъде от полза за повлияване на останалите симптоми.

- При случаи с АР и симптоми на конюнктивит се препоръчват H1-aнтихистамини за вътреочно приложение. Основание за това е високата им ефективност за повлияване на очните симптоми при ниска честота на нежелани странични ефекти и ниска ефикасност на останалите медикаменти, използвани за лечение на АР, да повлияват проявите на конюнктивита.

- При пациенти с АР и симптоми на конюнктивит, се препоръчва приложението на интраокулярни кромони поради техния отличен профил на безопасност и ефективност. Поради този факт, при възрастни и деца с ограничени очни симптоми, може първо да се започне лечение с кромони. Те изискват, обаче, четирикратна доставка дневно, което може да намали комплайънса на пациента и съответно - ефективността на терапията.