Тиреоидни нарушения и риск за предсърдно мъждене



01/11/2013

Рискът за предсърдно мъждене (ПМ) е тясно свързан с активността на тиреоидната жлеза, като е по-нисък при хипотиреоидизъм (изявен или субклиничен) и най-висок при изявен хипертиреоидизъм, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание British Medical Journal (1).

Авторите са установили също така и зависима от нивата на TSH (тиреоид-стимулиращ хормон) връзка между риска за ПМ и целия спектър от субклинични заболявания на щитовидната жлеза.

Субклиничният хипертиреоидизъм (намалени серумни нива на TSH и нормални свободни фракции на трийодтиронин - T3 и тетрайодтиронин - T4) се свързва с повишена сърдечна честота в покой, повишена честота на предсърдни и камерни екстрасистоли, увеличени индекс на левокамерна маса и сърдечен дебит.

Хипотиреоидизмът се асоциира с брадикардия, дислипидемия, артериална хипертония, атеросклероза, намалена вариабилност на сърдечната честота и повишен риск за миокарден инфаркт.

Образните кардиологични изследвания на пациенти със субклиничен хипотиреоидизъм (повишено ниво на TSH и референтни стойности на Т3 и Т4) установяват дискретни промени в сърдечната функция.

Проведените досега проучвания доказват значимостта на субклиничния хипертиреоидизъм за отключване на ПМ, но тези изследвания включват малък брой пациенти. Освен това, засега е неясна стойността на серумния TSH, която би могла да предизвика появата на ритъмно нарушение, и как трябва да се лекува субклиничният хипертиреоидизъм.

В цитираното голямо популационно-базирано проучване са анализирани данните от датски пациенти от първичната помощ, при които за период от 10 години амбулаторно е изследвана функцията на щитовидната жлеза. Първичният критерий за оценка е хоспитализация по повод на нововъзникнало ПМ.

Анализът на данните за амбулаторните пациенти показва, че от 586 460 участници (средна възраст 50.2 години, 39% мъже): 96% (562 461) са с еутиреоидизъм, 0.3% (1670) са с изразен хипотиреоидизъм, 2% (12 087) - със субклиничен хипотиреоидизъм, 0.7% (3966) - с изразен хипертиреоидизъм и 1% (6276) - със субклиничен хипертиреоидизъм.

По време на проследяването на 3 215 807 пациенто-години (среден период 5.5 години) са диагностицирани общо 17 154 случаи с ПМ, от които 53% са жени. При 52% от случаите, появата на ПМ е била първичната причина за хоспитализация.

Честотата на ПМ е била 2.9% при пациентите с нормална функция на щитовидната жлеза, 4.6% - при болните с хипертиреоидизъм и 2.5% - при тези с хипофункция. Като цяло, адаптираната за възрастта честота на ПМ е била по-ниска при пациентите с изразен хипотиреоидизъм и по-висока при тези с изразен хипертиреоидизъм.

Болните със субклиничен хипотиреоидизъм са били с честота на ритъмното нарушение, сходна с тази в еутиреоидната група, докато пациентите със субклиничен хипертиреоидизъм са имали значително по-висока честота на ПМ.

Изразеният хипертиреоидизъм е свързан с по-висок риск за ПМ, отколкото субклиничния хипертиреоидизъм, показва допълнителен анализ на данните.

Основният извод на авторите е, че субклиничният хипертиреоидизъм (и вероятно високо нормалното еутиреоидно състояние) са рискови фактори за ПМ, поради което при пациентите с повишена функция на щитовидната жлеза трябва да се провежда рутинен скрининг за ПМ. Доколко лечението за коригиране на тези нарушения може да намали риска за появата на ритъмното нарушение не е известно на настоящия етап и налага допълнително изследване. (ОИ)

Използван източник:

1. Selmer C., Olesen J., Hansen M. et al. The spectrum of thyroid disease and risk of new onset atrial fibrillation: A large population cohort study. BMJ 2012;345:e7895 www.bmj.com/content/345/bmj.e7895