Стентиране на каротидните артерии преди сърдечна хирургия



01/11/2013

Липсват рандомизирани клинични проучвания, които да оценят оптималното поведение при пациенти с тежка каротидна и коронарна болест. Но едно ретроспективно проучване, проведено от колектив от Cleveland Clinic и публикувано в JACC, показва, че най-добрата тактика може би е провеждането първо на стентиране на каротидните артерии, последвано от аорто-коронарен байпас (CABG - coronary artery bypass grafting) операция или не-коронарна сърдечна хирургия (1).

Проучването включва 350 участници с каротидна реваскуларизация и сърдечна хирургия, като при 45 от тях са проведени последователно каротидна ендартеректомия (CEA) и сърдечна хирургия (с интервал между двете процедури средно 14 дни); при 110 е извършено първо стентиране на каротидните артерии и след това сърдечна хирургия (със среден период на изчакване от 47 дни), а при останалите 195 процедурата е била комбинирана.

Сърдечните операции са CABG, CABG и друга сърдечна процедура и некоронарна сърдечна хирургия.

До края на първия месец честотата на обща смъртност, инсулт и миокарден инфаркт (МИ) поотделно не се различава съществено между трите групи, но комбинираната честота на тези нежелани събития е значимо по-висока при последователното провеждане на СЕА и сърдечна хирургия.

Средният период на проследяване е 3.7 години. В края на първата година и по-нататък най-ниска честота за посочените крайни цели се отчита при последователната процедура каротидно стентиране-сърдечна хирургия - 67% по-нисък риск в сравнение с последователните СЕА-хирургия и 65% по-нисък от комбинираната интервенция СЕА- хирургия.

Важно е да се подчертае, че една от причините за по-лошите резултати на комбинирания подход е по-високата честота на инсулти в периоперативния период. А предотвратяването на инсултите е именно една от основните цели на каротидната реваскуларизация.

С тези резултати настоящото проучване внася известна яснота по въпроса за оптималното поведение при пациенти с каротидна и коронарна атеросклероза. Ако липсва остър коронарен синдром и болният може да изчака три до четири седмици на фона на двойна антиагрегантна терапия, преди коронарната реваскуларизация, то тогава каротидното стентиране, последвано от сърдечна операция, предлага най-добрите краткосрочни и дългосрочни резултати. (ЯС)

Използван източник:

1. Shishehbor M., Venkatachalam S., Sun Z. et al. A direct comparison of early and late outcomes with three approaches to carotid revascularization and open heart surgery. J Am Coll Cardiol 2013 doi:10.1016/j.jacc.2013.03.094 http://content.onlinejacc.org/article.aspx?articleid=1723266