Нови проучвания в областта на множествената склероза



01/11/2013

Резултатите от няколко клинични изследвания, които се считат за ключови в областта на множествената склероза (МС), бяха представени на годишния конгрес на European Committee for Treatment and Research in Multiple Sclerosis (ECTRIMS) в Копенхаген.

Радиологично изолиран синдром

Радиологично изолираният синдром се дефинира като наличие на възпалителни лезии, специфични за МС, които се визуализират с магнитно резонансно изобразяване (МРИ) на ЦНС (най-често проведено поради друго показание), но са без клинична изява (1, 2).

В част от случаите, впоследствие се развива пристъпно-ремитентна форма на заболяването, но за първи път се доказва, че малка част от пациентите могат да бъдат диагностицирани по-късно с първична прогресивна форма, като латентният период варира от няколко до над 15 години.

Роля на рецидивите

До момента се считаше, че рецидивите не играят значима роля за напредване на заболяването след като пациентът навлезе в прогресивната фаза на множествената склероза.

Приемаше се, че прогресирането на болестта е отговорно за инвалидизацията на болните, но данните от наскоро проведено изследване в американската Mayo Clinic показват, че рецидивите също повлияват инвалидизацията и не трябва да бъдат пренебрегвани (3).

В проучването са били включени пациенти с първична прогресивна, вторична прогресивна и прогресивна форма след първи пристъп на заболяването. Честотата на рецидивите в пре-прогресивната фаза на болестта е била предиктор за по-бърза инвалидизация на пациентите.

След навлизане в прогресивната фаза, рецидивите са били по-чести при болните с вторична форма (29.5%), следвани от тези с прогресивна форма след първи пристъп на заболяването (10.1%) и първична прогресивна форма (3.1%).

Повечето от рецидивите в пост-прогресивната фаза са били регистрирани през първите пет години (91.6%) и преди болният да навърши 55 години (95.2%). Според изследователите, тези резултати подкрепят необходимостта от продължаването на имуномодулиращата терапия и в тази фаза на заболяването, особено преди пациентите да са навършили посочената възраст.

Активното лечение на множествената склероза намалява ефективно тежестта и продължителността на повторните пристъпи, показаха резултатите от две проучвания фаза 3 с teriflunomide и natalizumab (4, 5).

Двата медикамента ускоряват възстановяването на болните, намаляват честотата и тежестта на рецидивите, необходимостта от хоспитализация и използването на кортикостероиди, и не на последно място, степента на инвалидизация. Според авторите, колкото по-рано се започне имуномодулиращото и имуносупресивното лечение, толкова по-благоприятен е клиничният ход на заболяването.

Фактори на околната среда като провокиращи агенти при МС

- Дефицит на витамин Д. Дори и при пациенти на активна терапия, серумните нива на Vit. D играят значима роля върху прогресията на заболяването. Изследователи са използвали данните от рандомизираното клинично изпитване BENEFIT, в което болни с клинично изолиран синдром са били лекувани с IFN-beta-1b (интерферон-бета-1б) (6).

При всички участници през шестмесечни интервали са били проследени серумните концентрации на 25-ОН-витамин Д, като е било установено, че тези с най-високи нива на витамина са имали най-нисък риск за прогресия на клинично изолирания синдром до дефинитивна МС, по-малко лезии при МРИ на ЦНС, по-малка по обем мозъчна атрофия и по-ниска степен на инвалидизация при проследяване.

При пациенти с дефицит на витамин Д, заместителното лечение може да бъде включено като допълнителен компонент в началната терапия в ранните фази на болестта, смятат авторите (6).

Подобни резултати са били наблюдвани и в друго клинично изследване с участието на пациенти с пристъпно-ремитентна форма на множествена склероза, които са били на терапия с fingolimod.

Болните с най-високи серумни нива на витами Д са демонстрирали тенденция за по-малка честота на рецидивите и по-малко активни лезии при МРИ на ЦНС, съпоставени с тези с дефицит на витамина (7).

- Тютюнопушенето отдавна е известно като рисков фактор за появата на МС. Шведски екип е използвал данните от две големи, популационно-базирани проучвания, за да изследва начина, по който възрастта при започване на вредния навик, неговата продължителност и броят на изпушените цигари повлияват риска за болестта (8).

Тютюнопушенето увеличава риска за появата на множествена склероза, независимо от възрастта, на която болните са започнали да пушат, като рискът е дозо-зависим. Тази тенденция е два пъти по-силно изразена при мъжете в сравнение с жените. Преустановяването на пушенето намалява вероятността за поява на МС, въпреки че са необходими над 10 години, за да се наблюдава благоприятен резултат (8).

- Инфекцията с вируса на Epstein-Barr (EBV) и клинично доказаната инфекциозна мононуклеоза са рисков фактор за развитието на МС. Данните от проучване показват, че пациентите с МС имат висок титър на антитела срещу нуклеарния антиген на EBV (9).

- Умерената и високата консумация на натрий (готварска сол) води до повишен риск за екзацербация, по-чести рецидиви, по-голяма вероятност за поява на нови лезии и по-голям брой лезии при МРИ на ЦНС. Това са установили авторите на проучване при пациенти с пристъпно-ремитентна форма на заболяването, като участниците в него са били разделени на три групи - с ниска консумация на натрий (до 2 g дневно), умерена консумация (2 до 4.8 g) и висока консумация (над 4.8 g дневно) (10). Въпреки това, не е била установена зависимост между серумните нива на натрий и активността на МС. (КД)

Използвани източници:

1. Robles-Cedeno R., Quintana E., Gich J. et al. Clinical characterization and molecular biomarkers of a group of subjects with radiologically isolated syndrome. Program and abstracts of the 29th Congress of the European Committee for Treatment and Research in Multiple Sclerosis; October 2-5, 2013; Copenhagen, Denmark. Abstract P271 www.ectrims-congress.eu

2. Kantarci O., Okuda D., Siva A. et al. First report of the pre-progression prospective follow-up in a seriеs of patients with primary progressive multiple sclerosis evolving from radiologically isolated syndrome. Abstract 198

3. Soldan M., Novotna M., Crusan D. et al. Pre- and post-progression relapses impact disability in progressive multiple sclerosis. Abstract 199

4. Lublin F., Cutter G., Giovannoni G. et al. Natalizumab reduces the disabling amplitude of multiple sclerosis relapses and improves post-relapse residual disability. Abstract 524

5. Macdonell R., Lublin F., Comi G. et al. Teriflunomide reduces relapse-related sequelae, severe relapses, hospitalizations and corticosteroid use: pooled data from the phase 3 TEMSO and Tower studies. Abstract 1095

6. Ascherio A., Munger K., White R. et al. Vitamin D as a predictor of multiple sclerosis activity and progression. Abstract 96

7. Rotstein D., Healy B., Malik M. et al. The effect of vitamin D on disease activity in multiple sclerosis patients on fingolimod. Presentation 419

8. Hedstrom A., Hillert J., Olsson T. et al. Smoking and multiple sclerosis susceptibility. Abstract 118

9. Lunemann J. EBV and MS. Abstract 116

10. Farez M., Quintana F., Correale J. Sodium intake is associated with increased disease activity in multiple sclerosis. Abstract 119