Самостоятелно приложение на ABVD при лимфом на Hodgkin



01/09/2013

Самостоятелното приложение на химиотерапия с doxorubicin, bleomycin, vinblastine и dacarbazine (ABVD) може да подобри общата преживяемост при болните с лимфом на Ходжкин стадии IA или IIA (нетуморна форма), намалявайки смъртността от други причини, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1).

Преди 20 години, стандартната стратегия при болни със стадий IA или IIA* лимфом на Ходжкин е включвала стадиране чрез лапаротомия и субтотална нодална лъчетерапия.

Чрез това лечение, 70 до 80% от пациентите са били излекувани, но за сметка на повишен риск за преждевременна смърт от късни, асоциирани с лъчетерапията, нежелани събития, включително вторични злокачествени и сърдечносъдови заболявания.

Последващи клинични проучвания показаха, че комбинирането на химиотерапия с лъчелечение елиминира необходимостта от експлоративна лапаротомия, позволява намаляване на използваните за облъчване дози и води до дългосрочен контрол на заболяването при 90% от болните.

При пациенти със заболяване в стадий IA или IIA, определени като нискорискови, се прилагат два цикъла химиотерапия с ABVD плюс лъчелечение с доза 20 Gy на засегнатата област. Смята се, че обусловените от лъчетерапията нежелани ефекти се понижават чрез този подход, но до каква степен е неуточнено.

Самостоятелното приложение на ABVD е ефективен терапевтичен подход при 65 до 70% от пациентите с лимфом на Hodgkin в стадий III или IV и не е асоциирано с левкемогенни или гонадни токсични ефекти, наблюдавани при по-рано прилаганите химиотерапевтици. Поради това ролята на ABVD в лечението на болни със стадий IA или IIA лимфом на Hodgkin (нетуморна форма) представлява интерес за клиницистите.

Целта на настоящето клинично изпитване е да съпостави преживяемостта на 12-ата година в двете групи - съответно лекуваните само с химиотерапия или получавали химиотерапия плюс лъчелечение на лимфните възли.

Участниците са 405 пациенти с нелекуван преди това стадий IA или IIA лимфом на Ходжкин. Те са рандомизирани само на химиотерапия с ABVD или на субтотална лъчетерапия на лимфните възли, със или без приложение на ABVD. На облъчване са подложени всички супрадиафрагмални лимфни възли, слезката, парааорталните лимфни възли. Общата доза от 35 Gy е приложена в 20 фракции.

Пациентите от групата на химиотерапия, независимо от рисковия им профил, са получили четири до шест курса с ABVD. Сред рандомизираните на лъчелечение, болните с благоприятен рисков профил са подложени само на субтотално облъчване, а тези с неблагоприятен рисков профил са лекувани с два курса ABVD плюс субтотална нодална лъчетерапия.

Резултатите показват, че след 12 години общата преживяемост е била 94% сред получавалите само ABVD, в сравнение с 87% сред подложените и на субтотално облъчване на лимфните възли (HR за летален изход при провеждане само на ABVD 0.50, р=0.04); свободната от прогресия на заболяването преживяемост е била съответно 85 и 80% (HR за летален изход при провеждане само на ABVD 0.88, р=0.60). Липса на прогресия на заболяването за 12-годишен период е била постигната при 87% в групата на ABVD спрямо 92% от тези на ABVD плюс субтотална лъчетерапия (HR 1.91, р=0.60).

От болните, рандомизирани само на химиотерапия с ABVD, при шестима е настъпил летален изход, обусловен от хематологичното заболяване или от ранни усложнения на терапията. От подложените и на лъчелечение, четирима са загинали поради причина, обусловена от лимфома на Нodgkin или от ранни токсични ефекти на прилаганите медикаменти, а 20 - поради други причини (включително вторични карциноми и сърдечносъдови събития).

Тези данни показват, че самостоятелното лечение с ABVD може да бъде терапевтично решение при пациенти с лимфом на Ходжкин стадий IA или IIА, нетуморна форма, смятат авторите на проучването.

Лъчелечението е ефективен терапевтичен подход при лимфом на Ходжкин, като усилията на специалистите са насочени към идентифициране на тези пациенти, при които ползите от облъчването превишават рисковете. (ЗВ)

* Стадиране на лимфома на Ходжкин по класификацията на Ann Arbor: Стадий I (A/B) - Засегнати са една група лимфни възли (I) или един екстранодален орган (IE); Стадий II (A/B) - Засегнати са две или повече групи лимфни възли от една страна на диафрагмата (II) или локализирано един екстранодален орган или тъкан и техните регионални лимфни възли от същата страна на диафрагмата (IIE); Стадий III (A/B) - Засегнати са лимфни възли от двете страни на диафрагмата (III) със или без въвличане на екстранодален орган или област (IIIE), със или без въвличане на слезката (IIIS), със или без въвличане и на двете (IIIЕ+S); Стадий IV (A/B) - Дисеминирано/мултифокално засягане на един или повече нелимфни органи, със или без въвличане на лифни възли или изолирано засягане на нелимфен орган и на дистални лимфни възли.

Всеки стадий на лимфома на Ходжкин се определя като A или B на базата на липсата (А) или наличието на (В) В-симптоми: загуба на >/=10% от телесната маса през последните шест месеца, фебрилитет >/=38 градуса, нощни изпотявания.

Пациентите със стадий I или II се определят като високорискови, ако са налице един или повече от следните рискови фактори: В-симптоми, екстранодално засягане, туморна (bulky) форма - туморна формация в медиастинума с размер >33% от напречния размер на гръдния кош на ретнгенографията или лимфни възли с диаметър >/=10 cm; три или повече групи засегнати лимфни възли, скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) >/=50 mm.

Използван източник:

1. Meyer R., Gospodarowicz M., Connors J. et al. ABVD alone versus radiation-based therapy in limited-stage Hodgkin’s lymphoma. N Engl J Med 2012; 366:399-408 www.nejm.org