По-висок процент неуспех след тазобедрено протезиране при жени



01/09/2013

Неуспехът след тазобедрено протезиране е с 29% по-висок при жените, отколкото при мъжете, показа анализ на данните от най-големия американският регистър в тази област, публикувани в списание JAMA Internal Medicine (1).

Тазобедреното протезиране е честа оперативна интервенция в напреднала възраст, като по-голяма част от пациентите са жени. Авторите са изследвали връзката между пола на пациентите и неуспехът след имплантиране на тазобедрена става. Те са използвали данни от 46 медицински центъра в САЩ от регистъра на Keiser Permanente за периода 2001-2010, който обхващат 35 140 болни с първична тотална тазобедрена артропластика.

Отбелязани са: вида на имплантите (циментирани, нециментирани и хибридни); носеща повърхност на импланта (метал върху метал, метал или керамика върху полиетилен, керамика върху керамика); в отделна категория е поставен моноблокът на DePuy.

Около 58% от операциите са извършени при жени (средна възраст 65.7 години), а 42% - при мъже (средна възраст 63.8 години). При мъжете по-често са поставяни протези тип „метал върху метал” (19.4% срещу 9.6%), а при жените - „метал върху полиетилен“ или керамични протези. Имплантът DePuy e използван при 2.6% от мъжете и при 1.3% при жените.

Типът на фиксиране на протезата също се е различавал между двата пола, като при мъжете по-често е използвана фиксация без цимент, а при жените - хибриден метод.

След тригодишен период на проследяване процентът на неуспех (дефиниран като необходимост от хирургична ревизия) е 2.3% при жените и 1.9% при мъжете. След корекция на резултатите за възраст, индекс на телесна маса, наличие на диабет, предоперативна тежест на симптоматиката, метод за фиксиране на импланта и размер на главата на фемура, е потвърдено, че вероятността от неуспех след тазобедрено протезиране е по-висока при жените.

В повечето случаи необходимостта от ревизия се е дължала на асептичен (степен на вероятност - HR 1.32), отколкото на септичен процес (HR 1.17). По-големият размер на главата на фемура е бил особено проблематичен при жените (HR 1.49). Повишен риск за неуспех е имало при имплантите тип „метал върху метал”, като този риск е бил два пъти по-висок при жените, отколкото при мъжете (HR 1.97).

Една от причините за по-голям неуспех след тазобедрено протезиране при жени е увеличаването с възрастта на диаметъра на фемуралния канал, според британско радиологично проучване (2).

Рентгеновите данни на 949 жени на възраст 34-92 години (средно 67 години), подложени на тазобедрено протезиране, показват сигнификантна позитивна корелация между диаметъра на фемуралния канал и напредването на възрастта (средно увеличение с 0.08 mm годишно).

Изследването при мъже не е установило подобна връзка. При 736 пациенти на възраст 29-92 години (средно 70 години) е регистрирано сигнификантно по-малко увеличение с възрастта (0.005 mm годишно).

В диапазонът на възрастта 40-80 години, диаметърът на фемуралния канал при жените може да се увеличи с 3.2 mm, което да опорочи дългосрочният ефект от операцията.

Авторите са измерили диаметъра на фемуралния диафизарен канал в най-тясната му част, като са установили, че той е средно 12.69 mm при жените и 13.27 mm при мъжете.

С намаление на възрастта на пациентите, подложени на тазобедрено протезиране, увеличението на интрамедуларния канал с времето, особено при жени, ще е важен фактор за дългосрочен положителен ефект от операцията, е заключението на авторите. (ИТ)

Използвани източници:

1. Zuckerman D. Hip implant failure for men and women: What and when we need to know. JAMA Intern Med 2013; DOI: 10.1001/jamainternmed.2013.19. http://archinte.jamanetwork.com/article.aspx?articleid=1653990

2. Milligan D., O’Brian S., Bennett D. et al. The effects of age and gender on the diameter of the femoral canal in patients who undergo total hip replacement. Bone Joint J 2013; 95B: 339-342 www.bjj.boneandjoint.org.uk