Мутации и преживяемост при остра миелоидна левкемия



01/09/2013

Мутациите DNMT3A и NPM1, както и MLL транслокациите при остра миелоидна левкемия (ОМЛ) се асоциират с подобрена преживяемост на пациентите след високодозова индукционна терапия (cytarabine + daunorubicin 90/mg/m2 телесна повърхност), показаха резултати от проучване, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1, 2).

Тези генетични промени при пациентите могат да се използват за стратификация на прогнозата и терапевтичните резултати при болни с ОМЛ. Подобен ефект, дори когато посочените аномалии съществуват, не се наблюдава при конвенционална доза на индукционната терапия (cytarabine + daunorubicin 45 mg/m2).

Предишни проучвания показаха, че на базата на клиничната и биологична хетерогенност на различните видове ОМЛ, може да се стратифицира рискът при болните.

Така например мутациите FLT3, NPM1 и CEPBA се свързват с по-добра прогноза, в сравнение със случаите без тези кариотипни аномалии. Поради разнообразието на генетичните аномалии и липсата на голям брой проучвания, все още не са изработени конкретни модели за оценка на прогнозата при ОМЛ.

Идентифицирането на соматични мутации като TET2, AXL1, IDH1 или IDH2, DNMNT3A и PHF6 може да подпомогне определянето на изхода от терапията при ОМЛ, макар че липсват хомогенни кохорти, доказващи прогностичната им стойност.

Проучването на Eastern Cooperative Oncology Group показва, че индукционната терапия с cytarabine + 90 mg daunorubicin/m2 телесна повърхност в сравнение с cytarabine + 45 mg daunorubicin/m2, подобрява прогнозата на пациентите с новодиагностицирана ОМЛ на възраст от 17 до 60 години.

Авторите на настоящото фаза 3 изпитване предполагат, че интегрираният анализ на мутациите при болни с ОМЛ ще помогне да се установят точно определените генетични промени, които се асоциират с подобряване на прогнозата при индукционна терапия с различни дози.

Проведен е анализ на 18 гена при 398 пациенти на възраст под 60 години с ОМЛ, рандомизирани на индукционна терапия с високодозов или нискодозов режим на daunorubicin.

При 97.3% от участниците е идентифицирана поне една соматична алтерация. Тандемните дупликации в гена FLT3 (FLT3-ITD), частичните тандемни дупликации в гена MLL (MLL-PTD) и мутациите в ASXL1 и PHF6 се асоциират с намалена преживяемост, докато CEBPA и IDH2 мутациите се свързват с подобряване на общата преживяемост. Благоприятният ефект на NPM1 мутациите се ограничава единствено до болни със съпътстващи IDH1 и IDH2 мутации.

Високите дози daunorubicin, в сравнение със стандартните терапевтични режими, подобряват преживяемостта при болни с DNTM3A или NPM1 мутации или MLL транслокации, е заключението на авторите. (ОИ)

Използвани източници:

1. Patel J., Goren M., Figueroa M. et al. Prognostic relevance of integrated genetic profiling in acute myeloid leukemia. NEJM 2012; 366:1079-1089 www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1112304

2. Cancer Genome Atlas Research Network. Genomic and epigenomic landscapes of adult de novo acute myeloid leukemia. N Engl J Med 2013; 368:2059-2074