Хомеопатията вреди – директно и косвено



01/09/2013

Хомеопатията може да навреди на пациентите както директно, така и по индиректни механизми, според анализ на резултатите на 38 научни публикации в пет медицински електронни база данни, публикуван в списание International Journal of Clinical Practice (1).

Oт посочените 38 научни публикации*, 30 отразяват директните нежелани реакции на хомеопатичните средства, докато останалите осем описват нарушенията, възникнали в резултат на замяна на конвенционалното лечение с хомеопатия.

Нежеланите ефекти на хомеопатичните средства (най-много съобщения са публикувани за Rhus toxidendron) са били леки до умерени по тежест, но са регистрирани и четири смъртни случая. Преобладaвали са интоксикационните прояви и алергичните реакции.

Хомеопатията се дефинира като „терапевтичен метод, който използва силно разредени активни субстанции, чиито ефекти върху здрави хора наподобяват изявите на дадено заболяване (симптоми, клинични характеристики и патологични състояния) при болните (2).

Това е най-често практикуваната форма на комплементарна и алтернативна форма на лечение (3). Причините за широкото разпространение на метода са комплексни, но една от водещите е твърдението, че хомеопатията е безопасна (2).

Въпреки че хомеопатичните средства са силно разредени субстанции, има описани директни нежелани ефекти (4). Индиректните рискове са свързани със замяна (или забавяне) на ефикасната конвенционална терапия при редица заболявания (4, 5).

Целта на настоящия анализ е да обобщи данните от наличните в медицинската литература публикации, фокусирани върху директните и индиректните нежелани ефекти на хомеопатичните средства при хора.

Търсенето е проведено през януари 2012 в пет електронни бази данни MEDLINE, EMBASE, AMED, CINHAL и ISI за идентифициране на всички клинични случаи и серии, отговарящи на критериите. Не са наложени ограничения по отношение на езика, на който са написани публикациите, както и на времето на публикуване. Включени са данни и от доброволни системи за съобщения.

Обработена е информация, свързана не само с директните неблагоприятни ефекти на хомеопатичните продукти, но и усложненията в резултат на замяна на ефикасната конвенционална терапия с неефективна хомеопатия. Данните са анализирани от двама независими експерти.

Причинността е оценена въз основа на описaнието на авторите на оригиналните статии. Спорните твърдения са разрешени чрез обсъждане. Намерени са 378 статии, от които 340 са изключени; останалите са отговаряли на необходимите критерии (6-42).

Хомеопатичните средства в публикациите включват Aconitum 1000, Arsenic Bromide 1-X, Arsenicum Sulfuratum Flavum-1-X, Baryta carbonica, BHI Regeneration таблетки, calcium carbonicum (калциев карбонат), Cantharis 1000, caesium chloride (цезиев хлорид), chromium (хром), Saponaria, Gambogia, Gali-col Baby, Hypericum perforatuma, Ipecacuanha, Kalium bichromicum, Ledum Palustre, Lilium compositum, Loco X112, Lycopodium, Malaria officinalis 4 CH, Mercurius Heel®S, Mercurius 6a, Mercurius Sublimatus corrosivus, Nat Mur 200C, Notakehl, Nux Vomica, Penicillium chrysogenum, Cinnabaris Pentarkan, Petroleum D-5, Peruvian bark, Pulsatilla, Rhododendron Ferrugineum, Rhus toxicodendron, Ruta Graveolens, Sedativ PC, Slenderness Drops, Solanum Compositum, tanacetum, thuja, tuberculinum или неуточнени субстанции.

Директните нежелани ефекти са включвали коремни болки, метеоризъм, остра еритродермия, остър панкреатит, тежки алергични реакции, атопичен дерматит, гадене, повръщане, апнея, цианоза, регургитации, анафилаксия, арсенова кератоза и карцином, карцином на пикочния мехур, булозен пемфигоид, тежка астения, сърдечен арест, когнитивно-поведенчески отклонения, кома, летален изход, дерматит, тежко белодробно засягане, еуфория, екстремна възбудимост, хипонатриемия и хипоалбуминемия, еритем, оток на крайниците, раздразнителност, албуминурия, меланоза и кератоза, кожни лезии, остър гастроентерит, левкопения, тромбоцитопения, дифузна меланоза, метаболитна ацидоза, загуба на тегло, хронична диария, морбилиформен сърбящ обрив, наложил хоспитализация, алопеция с косопад, болка, нарушен баланс, сомнолентност, сърбеж, бъбречна недостатъчност с метаболитна ацидоза, оток с еритродермия, интерстициален нефрит с хиперкалиемия, тежка брадикардия, обратими проводни нарушения, хипотония и синкоп, тежък оток, кървене, обриви, кихане, ринит, лека летаргия, тахипнея, фебрилитет, арефлексия на долни крайници , атаксия, левкоцитоза, генерализиран макулопапуловезикулозен обрив, засягане на зениците.

В част от случаите, приложението на хомеопатичните средства е довело до сериозни усложнения като токсична полиневропатия, квадрипареза, бъбречна недостатъчност с необходимост от хемодиализа, карцином и летален изход. Част от болните са били хоспитализирани (8, 15, 19, 20, 25) и лекувани с конвенционални медикаменти (6, 19, 30, 36, 37).

Индиректните неблагоприятни ефекти включват влошаване на белодробната алергия, влошаване на саркоидозата, гломерулонефрит, хипертензивна сърдечна недостатъчност и енцефалопатия, H. influenzae менингит, сепсис и гърчове, малигнен меланом, мултиорганна недостатъчност, оток, пневмококова пневмония с пурулентен перикардит и кома, сепсис и летален изход, тежка екзацербация на атопичния дерматит с последващи усложнения като неовладяема хипертония, смърт, хидроцефалия с необходимост от хирургичен дренаж.

Продължителността на нежеланите ефекти е варирала от няколко часа (23) до седем месеца (10, 17). Пълно възстановяване е регистрирано при 18 болни (7, 8, 10-13, 15, 17, 19, 22-26, 30-32, 34, 36, 40), четирима са починали (9, 27, 33, 42). В шест от публикациите данните са били недостатъчни, за да се прецени причинoстта и ефектите (14, 20, 28, 29, 35, 38, 39, 41). В 17 от случаите причинността е била вероятна, сигурна в шест, почти сигурна в 12 и неясна в един случай.

Най-честите причини са били алергичните реакции (6, 7, 9, 12, 20, 28, 35, 37, 40), поглъщане на токсични субстанции (7, 8, 13, 22, 23, 25, 26, 30-34, 36, 38) и неглижиране на здравословния проблем и отказ от конвенционална терапия (10, 14, 16, 18, 20, 24, 27, 42).

Според авторите на настоящия анализ, хомеопатията може да има неблагоприятни ефекти, част от които са сериозни. Наскоро публикуван доклад на Европейския съвет за класическа хомеопатия (European Council for Classical Homeopathy – ECCH) заключава, че хомеопатията е „безвредна за приложение” (43). Този доклад, обаче, е непълен и включва едва една трета от публикациите, включени в настоящия анализ.

Докладът на ЕССН коментира и безопасността на хомеопатията спрямо конвенционалната терапия. Изглежда хомеопатичните продукти предизивикват много по-малко нежелани странични ефекти отколкото конвенционалните лекарства, но подобно сравнение е подвеждащо, тъй като не абсолютният риск на интервенцията, а балансът риск/полза определят стойността на всяко лечение. Ако ползата е малка или несъществуваща, дори съвсем малък или незначителен риск би обърнал баланса към негативен.

Много често не може да се направи точно разграничаване между директните и индиректните нежелани ефекти на хомеопатичните средства. Често липсва и информация дали даден продукт е предписан от квалифициран и официално регистриран хомеопат, както и други важни детайли.

Повечето експерти приемат прилагането на неефективното хомеопатично лечение за сериозни заболявания като потенциално по-увреждащо от вредите, причинени от самите хомеопатични средства. Доказателствата за индиректните неблагоприятни ефекти подчертават необходимостта всички хомеопати да бъдат адекватно обучени, за да избягват подобни вреди в бъдеще.

Предпочитанията в полза на хомеопатията пред конвенционалната медицина при лечението на тежки, животозастрашаващи заболявания може да причини сериозни последици, като този проблем е свързан с въпроса за квалификацията на лекаря (16, 18, 27).

Примери за сериозни заболявания, при които се използва хомеопатия за лечение или за профилактика, са: малария (16), тревожно разстройство (44), депресия (45), екземи (46), безсъние (47), мигрена и ревматологични заболявания (48). Фактът, че има подобни съобщения е твърде обезпокоителен. Ето защо, авторите още веднъж искат да подчертаят необходимостта за гарантирането на това всички хомеопати да са медицински компетентни.

В ретроспективен анализ на клинични случаи, при които хомеопатията е комбинирана с билколечение и хранителни добавки, хомеопатичното лечение е имало вторият най-висок индекс на хоспитализации с общо 255 регистрирани нежелани реакции (49).

Настоящият обзор има няколко силни страни – проведено е обширно търсене в наличната медицинска литература; не са поставяни ограничения по отношение на езика, на който са написани публикациите, както и на времето на публикуване; клиничните случаи са оценени по предварително дефинирани критерии; там където е било възможно са изключени факторите, които могат да повлияят на оценката; включени са повече нежелани ефекти в сравнение с публикуваните до момента обзори.

Разбира се, обзорът има и някои ограничения, които са свързани с непълнота на наличните данни (14, 16, 24, 28, 29, 35, 38, 39, 41). Неблагоприятните ефекти на хомеопатичните средства най-вероятно не винаги се съобщават. Ето защо, броят на клиничните случаи, обобщени в настоящия анализ, е по-малко значим от факта, че подобни събития въобще съществуват.

Според наскоро публикуван системен обзор, включващ плацебо-контролирани проучвания, честотата на неблагоприятните ефекти на хомеопатичните средства е по-висока от тази на плацебо (50). Усложненията са включвали главоболие, уморяемост, кожни лезии, нарушена чревна функция и алергични реакции.

В заключение, има публикации за нежелани ефекти на хомеопатията, като някои от тях имат сериозни последици. Клиницистите трябва да бъдат запознати с рисковете, свързани с прилагането на този метод.

Въпросът, който трябва да бъде решен е етична и надеждна ли е хомеопатията за пациентите (51)? От една страна – има ли този метод реално по-висока ефективност, отколкото плацебо (липса на активна молекула) (52)? А от друга – имаме ли право да твърдим, че хомеопатията е безвредна? (КД)

* Общият брой на засегнатите пациенти е 1159 (при 1142 са регистрирани директни нежелани ефекти, при 17 са установени индиректни усложнения). Оригиналните статии са били от Австрия (6), Белгия (21, 32), Бразилия (17), Дания (24), Франция (11, 14, 16), Германия (37, 39, 41), Холандия (38), Индия (33), Ирландия (19), Израел (10, 18, 27), Италия (12), Мексико (30), Испания (7, 9, 34), Швеция (20), Швейцария (26, 40), Великобритания (22, 29), САЩ (15, 23, 25) и са публикувани между 1978 и 2010 година.

Използвани източници:

1. Posadzki P., Alotaibi A., Ernst E. Adverse effects of homeopathy: A systematic review of published case reports and case series. Int J Clin Pract. 2012; 66 (12):1178-1188

http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1742-1241

2. Ernst E., Pittler M., Wider B. et al. The Desktop Guide to Complementary and Alternative Medicine, 2nd edn. Edinburgh: Elsevier Mosby, 2006

3. Hunt K., Ernst E. Patients’ use of CAM: results from the Health Survey for England 2005. Focus Altern Complement Ther 2010; 15: 101-3 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)2042-7166

4. Ernst E. Risk-free homeopathy? Schweiz Med Wochenschr 1996; 126: 1677-9

5. Vickers A, Zollman C. ABC of complementary medicine – homoeopathy. BMJ 1999; 319: 1115-1118 http://www.bmj.com

6. Aberer W., Strohal R. Homeopathic preparations – severe adverse-effects, unproved benefits. Dermatologica 1991; 182: 253

7. Audicana M., Bernedo N., Gonzalez I. et al. An unusual case of baboon syndrome due to mercury present in a homeopathic medicine. Contact Dermatitis 2001; 45: 185 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1600-0536

8. Aviner S., Berkovitch M., Dalkian H. et al. Use of a homeopathic preparation for ‘’infantile colic’’ and an apparent life-threatening event. Pediatrics 2010; 125: E318-23 http://pediatrics.aappublications.org/

9. Barquero R., Redondo L., Galeano D. et al. [Fatal acute pancreatitis in a patient who received a homeopathic treatment].Spanish. Med Clin 2004; 122:318-9 http://www.elsevier.com/journals/medicina-clnica/0025-7753

10. Benmeir P., Neuman A., Weinberg A. et al. Giant melanoma of the inner thigh – a homeopathic life-threatening negligence. Ann Plast Surg 1991; 27: 583-5 http://journals.lww.com/annalsplasticsurgery/pages/default.aspx

11. Bernez A., Perrinaud A., Bdallah-Lotf M. et al. [DRESS syndrome with severe pulmonary involvement following oral intake of a homeopathic drug]. [French]. Ann Dermatol Venereol 2008; 135:140-2 http://www.sciencedirect.com/science/journal/01519638

12. Cardinali C., Francalanci S., Giomi B. et al. Contact dermatitis from Rhus toxicodendron in a homeopathic remedy. J Am Acad Dermatol 2004; 50: 150-1 http://www.jaad.org

13. Chakraborti D., Mukherjee S., Saha K. et al. Arsenic toxicity from homeopathic treatment. J Toxicol Clin Toxicol 2003; 41: 963-7 http://www.eapcct.org

14. Colin P. Homeopathy and respiratory allergies: a series of 147 cases. Homeopathy 2006; 95: 68-72 http://www.journals.elsevier.com/homeopathy

15. Curry T., Gaver R., White R. et al. Acquired long QT syndrome and elective anesthesia in children. Pediatr Anesth 2006; 16: 471-8 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1460-9592

16. Delaunay P., Cua E., Lucas P., Marty PHomoeopathy may not be effective in preventing malaria. BMJ 2000; 321: 1288

17. Duque-Estrada B., Vincenzi C., Misciali C. et al. Alopecia secondary to mesotherapy. J Am Acad Dermatol 2009; 61: 707-9

18. Edelson G., Levy Y., Shoenfeld Y. Relapse of sarcoidosis after alternative medical treatment. Harefuah 1999; 136: 849-50

19. Farrell J., Campbell E., Walshe J. Renal failure associated with alternative medical therapies. Ren Fail 1995; 17: 759-64 http://informahealthcare.com/loi/rnf

20. Forsman S. Homeopati kan vara farling vid hudsjukdomar och allergier. Lakartidningen 1991; 88: 1672

21. Geukens A. Two more case histories. J Am Ins Homeopath 2001; 94: 93-105 http://homeopathyusa.org/journal

22. Goodyear H., Harper J. Atopic eczema, hyponatraemia, and hypoalbuminaemia. Arch Dis Child 1990; 65: 231-2 http://adc.bmj.com

23. Guha S., Dawn B., Dutta G. et al. Bradycardia, reversible panconduction defect and syncope following self-medication with a homeopathic medicine. Cardiology 1999; 91: 268-71 http://www.cardiologyjournal.org

24. Ibsen H., Halkier-Sorensen L., Thestrup-Pedersen K. Complications in patients with atopic dermatitis after use of an alternative treatment. Ugeskr Laeger 1987; 149: 1246-7

25. Kerr H., Yarborough G. Pancreatitis following ingestion of a homeopathic preparation. N Engl J Med 1986; 314: 1642- 1643 http://www.nejm.org

26. Kuenzli S., Grimaitre M., Krischer J. et al. Childhood bullous pemphigoid: report of a case with life-threatening course during homeopathy treatment. Pediatr Dermatol 2004; 21: 160-163 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1525-1470

27. Luder A., Frydman G.The mortality and morbidity of non-medical (‘’Alternative’’) treatment for minors. Int J Adolesc Med Health 2000; 12: 295-305 http://www.degruyter.com/view/j/ijamh

28. Menniti-Ippolito F., Mazzanti G., Santuccio C. et al. Surveillance of suspected adverse reactions to natural health products in Italy. Pharmacoepidemiol Drug Saf 2008; 17: 626-35 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1002/(ISSN)1099-1557

29. Monk B. Severe cutaneous reactions to alternative remedies. BMJ 1986; 293: 665-6

30. Montoya-Cabrera M., Rubio-Rodriguez S., Valazquez-Gonzalez E. et al. Intoxicacion mercurial causada por un medicamento homeopatico. Gaceta Med Mex 1991; 127: 267-70

31. Mortelmans L., Biesemans L., Van Rossom P. Homeopathic products, not as innocent and safe as they seem?

A case report. Eur J Emerg Med 2004; 11: 242-3 http://journals.lww.com/euro-emergencymed/pages/default.aspx

32. Potier J. Bromate intoxication due to the ingestion of a dose prescribed by a homeopathist. Nephrol Dial Transplant 1998; 13: 2978-9 http://ndt.oxfordjournals.org/

33. Prasad H., Malhotra A., Hanna N. et al. Arsenicosis from homeopathic medicines: a growing concern. Clin Exp Dermatol 2006; 31: 497-8 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1365-2230/issues

34. Rodriguez-Vico J., Martinez-Pueyo A., Mendoza-Rodriguez A. et al. Neurological manifestations in accidental poisoning by homeopathic kerosene. Neurologia 2009; 24: 432-3 http://www.elsevier.com/journals/neurologa/0213-4853

35. Sasseville D.,Nguyen K. Allergic contact dermatitis from Rhus toxicodendron in a phytotherapeutic preparation. Contact Dermatitis 1995; 32: 182-3

36. Stevens W. Thallium intoxication caused by a homoeopathic preparation. Toxicol Eur Res 1978; 1: 317-20

37. Turkoglu-Raach G., Grone H., Sitter T. et al. Another ‘’suspect’’: homeopathic agent associated with acute interstitial nephritis. Dtsch Med Wochenschr 2010; 135: 1224-7

38. Van Ulsen J., Stolz E., Joost T. Chromate dermatitis from a homoeopathic drug. Contact Derm 1988; 18: 56-7

39. Von Mach M., Habermehl P., Zepp F. et al. Drug poisonings in childhood at a regional poisons unit. Klin Padiatr 2006; 218: 31-33 http://www.thieme-connect.de/ejournals/toc/klinpaed

40. Wille D., Hauri-Hohl M., Vonbach P. et al. Too much of too little: xylitol, an unusual trigger of a chronic metabolic hyperchloremic acidosis. Eur J Pediatr 2010; 169: 1549-51 http://www.springer.com/medicine/pediatrics/journal/431

41. Zuzak T., Rauber-Luthy C., Simoes-Wust A. Accidental intakes of remedies from complementary and alternative medicine in children-analysis of data from the Swiss Toxicological Information Centre. Eur J Pediatr 2010; 169: 681-8

42. Lim A., Cranswick N., South M. Adverse events associated with the use of complementary and alternative medicine in children. Arch Dis Child 2011; 96: 297-300

43. The Safety of homeopathy. An ECCH Report http://www.homeopathy-soh.org/attachments/2011/04/ECCHSafetyReport_2009.pdf

44. Pilkington K., Kirkwood G., Rampes H. et al. Homeopathy for anxiety and anxiety disorders: a systematic review of the research. Homeopathy 2006; 95: 151-62.

45. Pilkington K., Kirkwood G., Rampes H. et al. Homeopathy for depression: a systematic review of the research evidence. Homeopathy 2005; 94: 153-63

46. Ernst E. Homeopathy for eczema: a systematic review of controlled clinical trials. Br J Dermatol 2012; 166: 1170-2 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1365-2133

47. Cooper K., Relton C. Homeopathy for insomnia: a systematic review of research evidence. Sleep Med Rev 2010; 14: 329-37 http://www.journals.elsevier.com/sleep-medicine-reviews/

48. Ernst E. A systematic review of systematic reviews of homeopathy. Br J Clin Pharmacol 2002; 54: 577- 582 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1365-2125

49. Vassilev Z., Chu A., Ruck B. et al. Evaluation of adverse drug reactions reported to a poison control center between 2000 and 2007. Am J Health-Syst Pharm 2009; 66: 481-487 http://www.ajhp.org

50. Dantas F., Rampes H. Do homeopathic medicines provoke adverse effects? A systematic review. Br Homeopath J 2000; 89 (Suppl. I): S35-38 http://www.sciencedirect.com/science/journal/00070785

51. Shaw D. Editorial. Homeopathy is where the harm is: five unethical effects of funding unscientific “remedies”. J Med Ethics 2010;36:130-131 http://jme.bmj.com/content/36/3/130.full

52. Shang A., Huwiler-Muntener K., Nartey L. et al. Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homoeopathy and allopathy. Lancet. 2005;366(9487):726-732 http://www.thelancet.com