Ехокардиографски и електрокардиографски изменения предсказват повишена смъртност при пациенти с остър панкреатит



01/09/2013

Пациенти с остър панкреатит, без история за сърдечно заболяване и с удължен QTc интервал, перикарден излив и диастолна дисфункция, при приемането им в болница, са значимо по-застрашени от летален изход, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Journal of Gastroenterology and Hepatology (1).

Анализирани са проспективно 52 болни (44 мъже) на средна възраст 36.5 години за период от 18 месеца, хоспитализирани с остър панкреатит. Изходно са направени лабораторни изследвания, абдоминална ехография, контрастна компютърна томография, електрокардиограма (ЕКГ) и ехокардиография (ЕхоКГ).

Алкохолната консумация е етиологична причина за панкреатита при 29 (55.8%), а при 10 (19.2%) острото заболяване е предизвикана от жлъчнокаменна болест. При седем (13.5%) няма ясна причина за панкреасното възпаление. При шест от пациентите заболяването е причинено от други по-редки етиологични фактори.

При 42 (80.8%) се наблюдават ЕКГ отклонения - най-често синусова тахикардия. Удължен QTc интервал (над 440 ms) има при 30 (57.7%). Пониженият серумен калций (р=0.38) и хиперкалиемията (р=0.442) не повлияват сигнификантно този ЕКГ параметър.

От 35 пациенти с тежък панкреатит 24 имат удължен QTc интервал (68.5%), докато при умерено тежко възпаление това се наблюдава само при шест души (35%). Други ЕКГ промени са само при ограничен брой болни: 5.7% са със ST депресия, 5.7% са със ST елевация, U вълни има при 3.8% и един (1.9%) е с камерна ектопия. Не са наблюдавани проводни нарушения и брадикардия.

При всички пациенти проведената ЕхоКГ показва добра систолна функция, а при 59.6% се наблюдава диастолна дисфункция. С умерена диастолна дисфункация са 35.5%, а с тежка са 6.5%. Перикарден излив има при шест пациенти (11.5%), като пет от тях са с диастолна дисфункция. Статичестическият анализ не намира значимост на етиологията на панкреатита за възникване на сърдечна дисфункция.

Хирургично лечение се е наложило при 10 (33.3%) болни с удължен QTc интервал, докато от тези с нормален QTc интервал само един (4.5%) е бил опериран. Нито един пациент с QTc 440 ms с летален изход са осем (26.6%) (р=0.01). Всичките летални изходи са възникнали при болни с доказана преди това сърдечна диастолна дисфункция. Трима са били и с перикарден излив.

При проследяването, регистрираната синусова тахикардия спада на 11.5%. Удължен QTc се наблюдава само при 7.6% - четирима болни, всички с тежък панкреатит (трима от тях умират в хода на проследяването). ST промените персистират само при един пациент, който е и с тежка диастолна дисфункция, и в последствие заболяването му завършва летално.

Ехокардиографско проследяване (средно на 3-4 седмица) е направено само при болните с диастолна дисфункция при приемането, които са се възстановили от панкреатита. При 37.5% персистира лека дисфункция, при 8.3% тя е умерена, а при 4.2% - тежка. При половината от болните сърдечната функция се е възстановила до нормалната.

При остър панкреатит се наблюдава системна възпалителна реакция. Медиаторите на възпалението, без да причиняват структурна увреда, водят до оток на миокарда, а оттам до намаляване на неговата еластичност, което обяснява нарушеното пълнене на сърдечните кухини (диастолната дисфункция и удължаването на QTc интервала).

Ранното разпознаване на диастолната дисфункция при остър панкреатит е важно, тъй като стандартните схеми на лечение при това заболяване изискват интравенозно вливане на голямо количество разтвори. При пациенти с диастолна дисфункция обемното натоварване, особено при синусова тахикардия, може да доведе до сърдечна и в последствие и до белодробна декомпенсация. (ДС)

Използван източник:

1. Nadkarni N., Bhasin D., Ranal S. et al. Diastolic dysfunction, prolonged QTc interval and pericardial effusion as predictors of mortality in acute pancreatitis. J Gastroenterol Hepatol. 2012;27(10):1576-1580 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1440-1746/issues