Silymarin при хронични чернодробни заболявания



01/04/2013

Silymarin, който е липофилен екстракт от плодовете на растението бял трън (Silibum marianum) и съдържа три изомерни флавонолигнана (silybin, silydianin и silychristin), се прилага за симптоматично лечение на хронични токсични чернодробни заболявания и за поддържащо лечение при пациенти с хронични възпалителни заболявания на черния дроб или с чернодробна цироза (1).

Освен с антиоксидантни свойства (свързва свободните кислородни радикали и регулира вътреклетъчното съдържание на глутатион), този хепатопротектор притежава и противовъзпалително, имуномодулиращо, регенеративно (стимулира ядрената полимераза А и повишава синтеза на рибозомни протеини) и антиканцерогенно действие в черния дроб (2-6).

Silymarin инхибира и превръщането на чернодробните стелатни клетки в произвеждащи колаген миофибробласти и по този начин потиска фиброгенезата.

През последните години се засилва интересът към потенциалната ефективност на silymarin при неалкохолна стеатозна болест (НАСБ), основно поради предполагаемата роля на оксидативния стрес в патогенезата на това заболяване.

Правилното терапевтично поведение при НАСБ продължава да бъде обект на клинични изпитвания, тъй като при около 10% от пациентите чернодробното увреждане прогресира до неалкохолен стеатозен хепатат, а около една трета от тези случаи развиват цироза, чернодробна недостатъчност и хепатоцелуларен карцином.

Лечението за период от два месеца със силимарин при пациенти с НАСБ (установена с ултразвуково изследване стеатоза, която не се дължи на алкохолна консумация или на друго хронично заболяване на черния дроб) е свързано със значимо подобрение на чернодробната функция (понижение на стойностите на чернодробните ензими) (7).

Ефективността на медикамента да понижава нивата на чернодробните трансаминази е доказана и в проучване при пациенти с неалкохолен стеатозен хепатит (НАСХ), които са получавали този вид лечение в продължение на шест месеца (8).

Тези данни показват, че силимарин може да възстановява нормалната пропускливост на хепатоцитната мембрана, като това води до намаление на дисперсията на ензимите в извънклетъчната среда.

В едно ново пилотно проучване са сравнени директно ефектите на pioglitazone (15 mg/ден), metformin (500 mg/ден) и silymarin (140 mg/ден), прилагани успоредно при групи пациенти с НАСБ и сходни изходни клинични и биохимични показатели (9).

Неговите автори съобщават, че pioglitazone е постигнал най-изразено понижение на кръвната глюкоза на гладно, триглицеридите, серумните нива на инсулина и на инсулиновата резистентност (оценена с HOMA), metformin е бил свързан с най-голямо намаление на нивата на холестерола, а silymarin - с по-голямо понижение на нивата на чернодробните ензими (аспартат и аланин аминотранфераза - AST и ALT), като разликата е значима както в сравнение с изходните стойности, така и спрямо крайните резултати в другите две групи.

Трите вида медикаменти повлияват благоприятно различни биохимични показатели при пациентите с НАСБ, но silymarin подобрява в най-голяма степен чернодробната функция, е основният извод.

Използвани източници:

1. Abenavoli L., Capasso R., Milic N., Capasso F. Milk thistle in liver diseases: past, present, future. Phytother Res. 2010;24(10):1423-32. doi: 10.1002/ptr.3207 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1002/(ISSN)1099-1573

2. Kiruthiga P., Shafreen R., Pandian S., Devi K. Silymarin protection against major reactive oxygen species released by environmental toxins: exogenous H2O2 exposure in erythrocytes. Basic Clin Pharmacol Toxicol. 2007;100(6):414-419 http://onlinelibrary.wiley.com/journal/10.1111/(ISSN)1742-7843/issues

3. Polyak S., Morishima C., Lohmann V. et al. Identification of hepatoprotective flavonolignans from silymarin. Proc Natl Acad Sci USA. 2010;107(13):5995-9. doi: 10.1073/pnas.0914009107 www.pnas.org

4. Basiglio C., Sanchez Pozzi E., Mottino A., Roma M. Differential effects of silymarin and its active component silibinin on plasma membrane stability and hepatocellular lysis. Chem Biol Interact. 2009;179(2-3):297-303. doi: 10.1016/j.cbi.2008.12.008 www.journals.elsevier.com/chemico-biological-interactions

5. Post-White J., Ladas E., Kelly K. Advances in the use of milk thistle (Silybum marianum). Integr Cancer Ther. 2007;6(2):104-109 http://ict.sagepub.com

6. Feher J., Lengyel G. Silymarin in the treatment of chronic liver diseases: past and future. Orv Hetil. 2008;149(51):2413-8. doi: 10.1556/OH.2008.28519 www.researchgate.net/journal/0030-6002_Orvosi_Hetilap

7. Hajaghamohammadi A., Ziaee A., Rafiei R. The efficacy of silymarin in decreasing transaminase activities in non-alcoholic fatty liver disease: a randomized controlled clinical trial. Hepat Mon.2008;8(3):191-5 http://hepatmon.com

8. Hashemi S., Hajiani E., Sardabi E. A placebo-controlled trial of silymarin in patients with nonalcoholic fatty liver disease. Hepat Mon.2009;9(4):265-70 www.sid.ir/en/VEWSSID/J_pdf/111320090404.pdf

9. Hajiaghamohammadi A., Ziaee A., Oveisi S., Homa Masroor H. Effects of metformin, pioglitazone, and silymarin treatment on non-alcoholic Fatty liver disease: a randomized controlled pilot study. Hepat Mon. 2012;12(8):e6099. doi: 10.5812/hepatmon.6099