Специфични ЕКГ промени, свързани с болестта на Кушинг



01/11/2012

Увеличаване на дисперсията на честотно коригирания QT интервал (QTd) и ЕКГ критерии за левокамерна (ЛК) хипертрофия се срещат значително по-често при пациенти с болест на Кушинг в сравнение с останалата популация, показаха резултати от ретроспективно проучване, публикувано в списание Clinical Endocrinology (1).

Болестта на Кушинг често е съпътствана от сърдечносъдови рискови фактори, свързана е с повишена сърдечносъдова заболеваемост и със смъртност, която е четири пъти по-висока от тази в общата популация.

Сърдечносъдовата заболеваемост би могла да се отдаде и на директен глюкокортикоиден ефект върху миокарда, където е доказано наличието на глюкокортикоидни рецептори.

От друга страна, удължаването на честотно коригирания QT интервал (QTc) има прогностично значение за сърдечносъдовата смъртност, което би могло да е поради електрическа нестабилност и нарушена реполяризация в камерите.

Дисперсията на QT интервала (QTd) отразява електрическата нехомогенност, която може да настъпи в резултат на исхемия, камерна хипертрофия или дилатация, автономна невропатия, периферносъдова болест или хипертония.

Повишените стойности на QTd са свързани с увеличение на сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност и удължаването както на QTc, така и на QTd е независим прогностичен фактор за развитието на фатални и нефатални сърдечносъдови инциденти.

Настоящето проучване обхваща 79 участници (61 са жени) с диагноза болест на Кушинг, на средна възраст 41 години. От тях 39% са с метаболитен синдром, 81% с артериална хипертония (АХ), 22% с анамнеза за сърдечносъдово заболяване, 37% с хиперхолестеролемия и 41% с нарушена регулация на глюкозата.

Всички те са разделени на групи в зависимост от наличието или липсата на анамнеза за сърдечносъдово заболяване (стенокардия, миокарден инфаркт, аритмия, инсулт, тромбемболична болест, сърдечна недостатъчност), според наличието на АХ, стойностите на серумния калий и пола. Избрана е контролна група от 42 здрави хора, които да съответстват на изследваната група по пол, възраст и индекс на телесна маса.

Авторите установяват, че пациентите с болест на Кушинг имат значимо по-високи стойности за QTd (52 ms спрямо 21 ms, р<0.001), както и по-често са с ЕКГ данни за ЛК хипертрофия (18 спрямо 0%, р<0.001) и деснокамерна хипертрофия (10 спрямо 0%, р <0.001) в сравнение с контролната група, докато стойностите на QTc интервала не се различават значимо.

В групата с болест на Кушинг в 56% от случаите стойностите на QTd са над 50 ms (приетата горна граница на нормата), в сравнение със само 4.8% от измерените стойности в контролната група. Няма корелация между калиевите нива и стойностите на QTc и QTd. Изследваните ЕКГ параметри не показват значима разлика и при сравнение между двата пола.

При мултивариационен анализ, при болните с хиперкортизолемия се установява, че единствено ЕКГ критериите за ЛК хипетрофия са независим предсказващ фактор за стойностите на QTd.

При обединяването на пациенти и контроли анализът показва, че наличието на болестта на Кушинг и ЕКГ критериите за ЛК хипетрофия остават независими предиктори за величината на QTd.

Интересна находка на проучването е фактът, че разликата в стойностите на QTd между двете изследвани групи остава значима дори след като пациентите с анамнеза за сърдечносъдово заболяване и АХ се изключат от анализа, което навежда на мисълта, че конвенционалните рискови фактори, макар и срещани с по-висока честота при наличие на болест на Кушинг, не могат самостоятелно да обяснят повишението на сърдечносъдовата смъртност при това заболяване. (ЯС)

Използван източник:

1. Alexandraki K., Kaltsas G., Vouliotis A. et al. Specific electrocardiographic features associated with Cushing’s disease. Clin Endocrinol. 2011;74(5):558-564 www.medscape.com/viewarticle/740996