Ivabradine намалява честотата на рехоспитализациите при СН



01/11/2012

Добавянето на ivabradine* към стандартното лечение на сърдечната недостатъчност (СН) намалява значително честотата на повторните хоспитализации, дължащи се на влошаване на заболяването, което подобрява качеството на живот и намалява болничните разходи, показа post hoc анализ на проучването SHIFT, представен на годишния конгрес на European Society of Cardiology (ESC) и публикуван в European Heart Journal (1).

Въпреки провежданата комбинирана терапия при пациентите със СН възникват чести епизоди на декомпенсация, които налагат болнично лечение. Според данни от различни изследвания, честотата на повторни хоспитализации в рамките на една година варират между 30 и 50%. От друга страна, лечението на СН е причина за 1-2% от общите болнични разходи в развитите страни.

SHIFT е двойно-сляпо проучване, което включва 6505 пациенти с умерена и тежка форма на СН и левокамерна систолна дисфункция (фракция на изтласкване - ФИ</=35%), всички хоспитализирани по повод на влошаване на заболяването им през предходната година. Участниците са били разделени в две групи: на лечение с If инхибитора ivabradine или на плацебо на фона на стандартна (според приетите указания) терапия.

Намалението на сърдечната честота, постигнато с ivabradine, e било свързано с 18% намаление на комбинираната крайна цел, включваща време до настъпване на сърдечносъдова смърт или на хоспитализация по повод на влошила се СН (р<0.0001), в сравнение с плацебо.

Резултатите показват, че пациентите с една (n=714), две (n=254) и три или повече хоспитализации (n=218) са имали по-голям брой рискови фактори (напреднала възраст, диабет, бъбречна дисфункция, предходен инсулт), в сравнение с тези, при които не се е наложило повторно болнично лечение. Освен това, болните с многократни хоспитализации (62-66%) са били предимно с тежки форми на СН (функционален клас III или IV по NYHA).

От общо 6505 пациенти, при 1186 случая се е наложила поне една повторна хоспитализация в рамките на изследването. От тези 1186, 472 са постъпили два пъти в болница по повод на влошаване на СН, а 218 са били хоспитализирани за трети път.

В сравнение с плацебо, добавянето на ivabradine към стандартна терапия е било свързано с 25% намаление на броя на хоспитализации по повод на влошила се СН (902 срещу 1211, р<0.0002) за периода на проследяване от средно 22.9 месеца.

Подобни са били и резултатите за повторен болничен прием поради влошена СН и във високорисковата подгрупа със сърдечна честота =/>75 удара/мин.

Общият брой хоспитализации без значение от причината (2661 срещу 3110) и на тези, свързани със сърдечносъдови причини (1909 срещу 2272), също са били по-малко в групата с ivabradine, в сравнение с плацебо.

Важно е да се отбележи, че приложението на ivabradine не е довело до увеличение на броя на хоспитализациите, които не са свързани с влошена СН (1759 срещу 1899, р<0.12).

Обсъждане

Резултатите от проучването доказват, че терапията с ivabradine при болни с хронична СН, които са в синусов ритъм със сърдечна честота =/>70 удара/мин и са на оптимална терапия според одобрените стандарти (включително максимално толерирана доза бета-блокери), намалява значително риска за клинично влошаване.

Тези предимства се изразяват в намаление на общия брой хоспитализации поради влошена СН, както и в удължаване на периода до първи (или последващ) болничен прием.

Първите резултати от SHIFT вече доказаха, че ivabradine намалява значително времето до първа или последваща хоспитализация поради влошила се СН. Новите данни показват, че предимствата на медикамента при СН се запазват за продължително време при няколкогодишна терапия, особено по отношение на риска за рехоспитализация.

Намалението на общия брой хоспитализации поради влошаване на СН при терапия с ivabradine подкрепя резултатите от други клинични изследвания с инхибитори на ренин-ангиотензиновата система (АСЕ инхибитори или ангиотензин рецепторни блокери) и бета-блокери. Приложението на ресинхронизираща терапия също е свързано с намалена честота на болничен прием.

Ограничаването на болничния прием по повод на изострена хронична СН има и голям икономически ефект, тъй като около две трети от разходите за лечение на това заболяване са свързани с болничен престой.

Ivabradine е първият селективен инхибитор на йонния поток през така наречените “чудни” (funny) канали в синусовия възел. Той понижава значимо наклона на спонтанната диастолна деполяризация и удължава времето до достигане на прага за иницииране на нов акционен потенциал.

По този начин ivabradine осигурява “чиста” редукция на сърдечната честота – без негативен инотропен или лузитропен ефект, както и без понижаващ ефект върху артериалното налягане. (ИТ)

В Европа, ivabradine e одобрен за приложение при следните индикации (2, 3):

1. Терапия на хронична стабилна ангина пекторис (одобрено през 2006 година показание) при възрастни пациенти с коронарна болест на сърцето и нормален (синусов) ритъм:

- при случаи, които не толерират или са противопоказани за терапия с бета-блокери

- в комбинация с бета-блокери при пациенти със сърдечна честота >60 удара/минута, неадекватно контролирани с бета-блокери в оптимална доза

2. Терапия на хронична СН (указания на ESC от 2012 година) - ivabradine е показан при хронична СН със систолна дисфункция (фракция на изтласкване - ФИ</=35%)/

- при пациенти със синусов ритъм и сърдечна честота =/>70 уд/мин, въпреки тройната терапия с оптимизирана (или максимално толерирана) доза бета-блокери, АСЕ инхибитори (или ангиотензин рецепторни блокери) и антагонисти на минералкортикоидните рецептори

-при пациенти, които имат непоносимост към бета-блокери, като при тези случаи се прилага в комбинация с АСЕ инхибитори (или ангиотензин рецепторни блокери) и антагонисти на минералкортикоидните рецептори

* Corlentor (ivabradine) на Servier е регистриран в България (www.bda.bg)

Използвани източници:

1. Borer J., Bohm M., Ford I. et al. Effect of ivabradine on recurrent hospitazation for worsening heart failure in patients with chronic systolic heart failure: the SHIFT study. Eur Heart J 2012 doi:10.1093/eurheartj/ehs259 http://eurheartj.oxfordjournals.org

2. EMA Corlentor www.ema.europa.eu/docs/bg_BG/document_library/EPAR_-_Product_Information/human/000598/WC500035341.pdf

3. ESC Guidelines for the diagnosis and treatment of acute and chronic heart failure 2012.The Task Force for the Diagnosis and Treatment of Acute and Chronic Heart Failure 2012 of the European Society of Cardiology. Developed in collaboration with the Heart Failure Association (HFA) of the ESC. Eur Heart J 2012; 33 (14): 1787-1847 http://eurheartj.oxfordjournals.org/content/33/14/1787.full