История на нитратите



01/09/2012

„Звучи като ирония на съдбата, че моят лекар ми предписа нитроглицерин…“, пише Алфред Нобел, който в края на живота си използва това вещество за лечение на стенокардията си. Това е химикът, инженерът и предприемачът, натрупал милионите, от които се изплащат Нобеловите награди, от изобретяването и производството на взривно вещество, на което е дал името динамит. Нитросъединението динамит е всъщност нитроглицерин, смесен с глината кизелгур.

През 1867 23-годишният Lauder Brunton по време на стажа си в Кралската болница в Единбург открива антиангинозния ефект на вдишването на амилнитрит. Той проучвал и действието на нитроглицерина, но поради силното главоболие което получил, когато го изпитал върху себе си, решил че не е хуманно да го предписва на болни. Пионер в кардиоваскуларната фармакология, този британски лекар е смятал, че за лечение на стенокардия трябва да се използва вазодилататор.

Едва през 1878 William Murrell е започнал да облекчава стенокардните пристъпи на своите пациенти чрез накапване на нитроглицеринов разтвор върху езика. Той описва и физиологичните ефекти на нитроглицерина и го препоръчва като средство за лечение на ангина пекторис (Murrell W. Nitroglycerine as a remedy for angina pectoris. Lancet 1879; 1: 80-81; 113-115; 151-152; 225-227).

Въпреки това, нитроглицеринът навлиза в медицинската практика не като коронарен вазодилататор, а като средство за лечение на главоболие… Той е прилаган с тази цел от американския хомеопат Constantin Hering през 1849. Следвайки принципа на хомеопатията, че „подобното се лекува с подобно”, Херинг е смятал, че наблюдаваният нежелан страничен ефект на нитроглицерина да предизвиква силно главоболие може да се използва за лечение на главоболие. Днес знаем, че интракраниалната вазодилатация е причина за този страничен ефект на нитратите. (СМ)