Да предписваме ли ASA на всички пътуващи на дълги разстояния?



01/09/2012

Клиницистите не трябва да предписват acetylsalicylic acid (ASA) за профилактика на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) при всички пътуващи на дълги разстояния със самолет, а по-скоро да се съобразяват с индивидуалния риск за настъпване на ДВТ и белодробен тромбемболизъм (БТЕ), както и на кървене, според обновената версия на американското ръководството за антитромботична терапия и профилактика на тромбозата, публикавана в списание Chest (1).

Напоследък в САЩ съществува тенденция за профилактика на ДВТ за всички пътници на презокеански полети. Така голям брой хора са подложени на ненужна терапия с малко доказани ползи, но с потенциални странични ефекти.

В повечето случаи на асоциирана с пътуване ДВТ са налице един или повече от известните рискови фактори за тромбоза, като предишен епизод на ДВТ, скорошна хирургична интервенция или травма, бременност, затлъстяване, тромбофилии, употреба на естрогени, напреднала възраст, ограничена подвижност.

Ръководството препоръчва пътниците да правят чести разходки в самолета и да разтягат мускулите на подбедриците си докато са седнали. Допълнително се препоръчва носене на компресионни чорапи до под коленете с компресия от 15 до 30 mmHg на глезените.

За хоспитализираните пациенти с риск за тромбоза ръководството препоръчва приложение на профилактични дози нискомолекулярен хепарин или fondaparinux, докато при липса на такъв риск не се налага нито фармакологична, нито механична профилактика.

Болните с висок риск за кървене не трябва да получават антикоагуланти. Ако едновременно е налице висок риск както за тромбоза, така и за кървене, тогава е уместно да се носят компресионни чорапи или да се прилага интермитентна пневматична компресия.

По отношение на ортопедичната хирургия ASA може да се използва за профилактика на тромбоза при пациенти, подлежащи на тазобедрена или колянна артропластика. За сравнение, в предишната версия на ръководството самостоятелното приложение на ASA не се препоръчваше за профилактика на ДВТ при нито една хирургична интервенция.

Новите класове антикоагуланти (директните инхибитори на тромбина или на фактор Ха) също намират своето място в обновеното ръководство. В допълнение към нефракционирания хепарин, нискомолекулярния хепарин и fondaparinux, авторският колектив препоръчва приложението на apixaban, dabigatran и rivaroxaban за профилактика на тромбоза при протезиране на колянна и тазобедрена става.

Все още се дава предимство, обаче, на нискомолекулярния хепарин, тъй като при по-новите антикоагуланти е налице повишен риск за кървене и евентуално по-ниска ефективност, а дългосрочните данни все още са оскъдни. (ЯС)

Използван източник:

1. Guyatt G., Crowther M., Gutterman D. et al. Antithrombotic therapy and prevention of thrombosis, 9th ed: American College of Chest Physicians evidence-based clinical practice guidelines. CHEST 2012; 141(Suppl): 7S-47S http://chestjournal.chestpubs.org/content/141/2_suppl/7S.full