Допълнителен маркер идентифицира пациентите с ХБН



01/08/2012

Добавянето на реналния маркер cystatin C* към изследването на серумния креатинин и определянето на съотношението албумин/креатинин** в урината, подобрява точността на прогнозата за смъртност от всякаква причина и за възникването на хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), показаха резултатите от проучване, публикувани в Journal of the American Medical Association (1).

Целта на настоящето изследване е да се определи дали комбинираното изследване на тези три показателя ще подобри диагностицирането на ХБН и определянето на риска за смъртност, в сравнение с изследването само на креатинина.

Включени в проучването са пациенти в САЩ (средна възраст 65 години, 54% са жени), които участват в REGARDS (Reasons for Geographic and Racial Differences in Stroke) през периода 2003-2010.

Основният показател за ефективност включва смъртността от всякаква причина и възникването на хронична бъбречна недостатъчност в рамките на средния период на проследяване до 4.6 години.

От всички 26 643 участници, при 1940 е настъпил летален изход, а 177 са развили хронична бъбречна недостатъчност. Сред пациентите без ХБН, дефинирана според стойностите на креатинина, при 24% диагнозата не е била потвърдена след изследване на ACR** или на цистатин C.

В сравнение с използване само на стойностите на серумния креатинин като диагностичен маркер, изследването на креатинина и на ACR или на креатинина и на цистатин С увеличава трикратно вероятността за диагностициране на ХБН, а когато комбинирано се изследват и трите показателя, то тогава вероятността за откриване на ХБН се увеличава 5.6 пъти!

Сред пациентите без ХБН, дефинирана само чрез стойностите на серумния креатинин, при 16% е установена бъбречна недостатъчност чрез определяне на ACR или на нивата на цистатин C.

Съпоставено с участниците, при които нито един от трите лабораторни показатели не е използван за установяване на бъбречна дисфункция, точността на прогнозата за смъртност е била 1.7 пъти по-висока при доказване на хроничното бъбречно увреждане само чрез ACR, 2.2 пъти при поставяне на диагнозата ХБН чрез цистатин С и 3 пъти при използване и на двата показателя.

Честотата на случайно установената терминална бъбречна недостатъчност е бил стократно по-висок сред болните, при които са изследвани и трите маркера, в сравнение с определяне само на стойностите на серумния креатинин - съответно 34.1 на 1000 пациенто-години спрямо 0.33 на 1000 пациенто-години.

Повишените нива на реналния маркер cystatin C са и по-добър предиктор от стойностите на креатинина за обща и сърдечносъдова смъртност при възрастни хора, показаха данни от проучване, публикувано през 2005 година в списание New England Journal of Medicine. (ЗВ)

* Цистатин С е инхибитор на лизозомните и сериновите протеази. Той има бъбречен клирънс. С влошаване на бъбречната функция и с намаление на скоростта на гломерулната филтрация, неговата концентрация в серума се повишава, което го прави подходящ маркер за установяване на бъбречна дисфункция

** ACR - albumin-to-creatinine ratio

Използван източник:

1. Peralta C., Shlipak M., Judd S. et al. Detection of chronic kidney disease with creatinine, cystatin C, and urine albumin-to-creatinine ratio and association with progression to end-stage renal disease and mortality. JAMA. 2011;305(15):1545-1552 doi: 10.1001/jama.2011.468 http://jama.ama-assn.org