Тежкото акне е асоциирано с повишен суициден риск дори преди започване на лечение с isotretinoin



01/06/2012

Тежките форми на acne vulgaris са асоциирани с повишен риск за суицидни опити, дори преди започването на терапия с isotretinoin, като този риск остава увеличен и по време на лечението, и до шест месеца след приключването му, показаха резултатите от проведено в Швеция ретроспективно проучване, публикувани в British Journal of Dermatology (1).

Isotretinoin (13-cis-ретиноева киселина)* е ефективно средство при тежки форми на акне (нодуларно, кистозно или конфлуиращо с риск за постоянни белези) или акне, което е резистентно на стандартно лечение със системни антибактерални средства и локална терапия, но има съобщения, предполагащи наличието на връзка между употребата му и депресията и суицидното поведение. Резултатите от проведени до момента обсервационни проучвания са противоречиви.

Въпреки ненапълно потвърдените данни, в продуктовата информация на isotretinoin в ЕС се съдържат предупреждения за възможната поява на сериозни нежелани психиатрични ефекти.

Целта на настоящето проучване е да се определи рискът за суицидни опити преди, по време на и след терапията с isotretinoin по повод на тежко акне. Участниците са 5756 пациенти (63% от тях са мъже) на възраст 15 до 49 години с това заболяване, на които е предписан isotretinoin през периода 1980-1989 година.

Средната възраст на мъжете, когато за първи път им е изписан isotretinoin, е била 22 години, a на жените - 27 години. Общото време на наблюдение е било 17 197 пациенто-години преди лечението, 2905 пациенто-години по време на лечението с isotretinoin и 87 120 пациенто-години след терапията.

Стандартизираното съотношение за честотата (standardized incidence ratio – SIR) е дефинирано като регистриран брой на суицидни опити, разделен на очаквания брой такива опити, и стандартизирано според пол, възраст и календарна година. SIR е калкулиран до три години преди началото, по време на и до 15 години след края на терапията.

128 пациенти са били хоспитализирани със суициден опит. През годината преди започване на лечението рискът за опит за самоубийство е бил увеличен 1.57 за всички опити и 1.36 за първи опит.

На третата година след приключване на терапията, регистрираният брой на суицидните опити е бил близо до очаквания и е останал стабилен през следващите 15 години на проследяване - SIR е бил 1.04 за всички опити и 0.97 за първи опит.

Oт 32 болни, които за първи път са опитали да се самоубият преди началото на терапията, 12 (38%) са направили повторен опит по-късно. За разлика от тях, 10 (71%) от 14 пациенти с първи суициден опит в рамките на шест месеца след края на терапията са направили повторен опит след определен период от време.

Повишението на суицидния риск след започване на терапията с isotretinoin може да се обясни с липсата на позитивна промяна в социалния живот на болните въпреки подобрението на симптомите на заболяването.

Вероятността за опит за самоубийство е била с тенденция за нарастване още преди започване на лечението, така че допълнителен риск, обусловен от isotretinoin, не е установен.

Изследователите отбелязват, че при пациентите с анамнеза за суицидни опити преди началото на терапията е отчетено намаление на броя на тези опити след започване на приема на изотретиноин, поради което медикаментът не е противопоказан при такива случаи. (ЗВ)

* isoretinoin (Roaccutan) Roche е регистриран в България. Медикаментът (системен ретиноид) е тератоген. Трябва да се предписва и прилага само под лекарски контрол (www.medicine.bg/public/listovka/36001d.pdf). При жени в детеродна възраст е необходимо да се осигури надеждна контрецепция (задължително изискване).

Изпoлзван източник:

1. Sundstrom A., Alfredsson L., Sjolin-Forsberg G. et al. Association of suicide attempts with acne and treatment with isoretinoin: retrospective Swedish cohort study. BMJ 2010;341:c5812, c5866 www.bmj.com