Ротавирусна ваксинация – дългосрочни ползи



01/06/2012
Имунизацията срещу Rotavirus ефективно понижава заболеваемостта и броя на хоспитализациите по повод на ротавирусен гастроентерит; осигурява индиректна протекция и на неимунизираните деца и възрастни и е асоциирана с цялостна промяна в епидемиологията на ротавирусните заболявания, показаха резултатите от анализ, публикуван в Pediatric Infectious Disease Journal (1). В световен мащаб диарията е второто по честота летално заболяване при децата, от което загиват почти 1.34 милиона пациенти на възраст <5 години. Ротавирусите са водещите причинители на профузна диария и дехидратация при малките деца и са отговорни за приблизително две трети от обусловените от диария случаи на летален изход. Ротавирусните ваксини се препоръчват от СЗО за провеждане на рутинна имунизация при кърмачетата. Ефикасността на тези ваксини варира от 80 до 98% в индустриализираните страни, а също и в Латинска Америка, и от 39 до 77% в развиващите се държави в Африка и в Азия. На базата на данните за ефективност, получени за Европа и Америка, СЗО одобри първоначално приложението на ваксините в тези региони, а след натрупването на доказателства за ефикасността на имунизацията и в Азия и в Африка, от 2009 година СЗО препоръчва ротавирусната ваксинация за всички кърмачета по света. Ефективност на ротавирусните ваксини Поредица от клинични проучвания, проведени в различни части на света, потвърдиха ефикасността на ротавирусните ваксини. Yen и сътрудници демонстрират значително понижение на броя на лабораторно потвърдените случаи на ротавирусно заболяване, което се е задържало за две години след въвеждането на ротавирусната ваксинация в Ел Салвадор (2). В тази държава хоспитализациите по повод на диария при децата на възраст <5 години са намаляли с 69 до 81%, а заболялите от диария с всякаква етиология са били с 35 до 48% по-малко. Имунизацията срещу Rotavirus в Мексико е асоциирана със съществено понижение на леталитета в резултат на диария (3). Данните от мащабни национални проучвания, проведени в САЩ, Белгия и Австралия, показват значителна редукция на честотата на ротавирусните заболявания сред децата след широкото приложение на имунизацията срещу тези вируси. В Белгия броят на хоспитализациите по повод на ротавирусен гастроентерит е намалял с 65 до 83%, в Австралия – с 89 до 94% при децата под една година (4). В САЩ не е регистрирана епидемия, причинена от тези вируси, през периода януари – юни 2010 година, което се случва за първи път от 19 години (5). Индиректни ползи от ротавирусната ваксинация – популационен имунитет Ползи от ваксинацията се наблюдават не само при имунизираните, но и в цялото общество, поради намалена трансмисия на ротавирусите. Въпреки че при прекаралите заболяването рядко се наблюдават тежки форми на ротавирусен гастроентерит, вероятността за възникване на повторни, леки или дори асимптомни инфекции остава висока. Вторичното разпространение на ротавирусните инфекции след първично или рецидивиращо заболяване е често. Поради тези причини се смяташе, че постигането на прекъсване на тази трансмисия е малко вероятно след ваксинация срещу Rotavirus. Данните от проучвания, проведени в постваксиналната ера, обаче, показват големи понижения в честотата на ротавирусните заболявания при хора на възраст, която вече не е подходяща за приложение на ваксина. Ползите от този косвен ефект на имунизацията в индустриализираните страни, където процентът на ваксинираните и ефективността са над 90%, не са толкова големи, колкото в развиващите се страни, в които индиректният ефект има потенциала да бъде по-голям от директния. Това е обект на бъдещи популационни изпитвания. Промяна в епидемиологията на ротавирусното заболяване след ваксинация Данните, получени след въвеждане на ваксините, предоставят ценна информация за общественото здраве – продължителност на протекцията, промени в сезонността на заболяването или във възрастта на засегнатите, във възникването на епидемии. В Европа и в САЩ осигурената от ротавирусните ваксини протекция се задържа през първите две до три години от живота. Предварителните данни за развиващите се страни показват понижение на нивото на протекция след първата година. От гледна точка на общественото здраве, обаче, това намаление няма съществено значение. По-голямата част от тежките ротавирусни заболявания (60-80%) възникват през първите 12 до 15 месеца от живота. Кърмачетата с първи епизод на ротавирусен гастроентерит са основният източник за трансмисия на инфекцията. Когато при тях нивото на протективните антитела е достатъчно високо, се понижава предаването на заболяването и към останалите членове на обществото. Следователно, редукцията на имунитета след едногодишна възраст не е от такова важно значение. Резултатите от проведено в Ел Салвадор проучване са в подкрепа на това твърдение – ефективността на ротавирусната ваксина намалява от 82% при кърмачетата до 59% при децата на възраст над една година. Ефектът на това понижение на протекцията върху популационната честота на заболяването, обаче, е минимален. Двата повърхностни ротавирусни протеини VP7 (G протеин) и VP4 (Р протеин), индуцират продукцията на хомо- и хетеротипни неутрализиращи антитела, за които се смята, че отчасти осигуряват протективен имунитет след прекарана инфекция или след имунизация. Имунитетът към ротавирусите, обаче, не е достатъчно добре проучен и вероятно и други протеини модулират имунния отговор. Повече от 60 различни G-P комбинации са установени при хората, но пет щама (P[8], G1; P[4], G2; P[8], G3; P[8], G4; and P[8], G9) са асоциирани с 80 до 90% от ротавирусните заболявания при децата в световен мащаб. Учените са предпазливи в интерпретацията на постваксиналните промени на ротавирусните щамове поради няколко причини. Периодични изменения в епидемиологията на ротавирусните щамове са наблюдавани още преди въвеждането на имунизацията и вероятно ще продължат. Регистрираните промени са били транзиторни (една или две години) и са последвани от повишена честота на P[8]G1, срещу който щам протекция се осигурява и от двете налични ротавирусни ваксини. Проучвания върху ефикасността на имунизацията са демонстрирали съществено намаление на броя на хоспитализациите, обусловени от доминиращите щамове на ротавирусите (P[4]G2 в Бразилия и Австралия и P[8]G3 в САЩ). (ЗВ) За допълнителна информация: Нови проучвания за ефективността на ротавирусните ваксини. MD 2011 (декември) www.spisaniemd.bg Ротавирусната ваксинация намалява значително хоспитализациите при деца. MD 2011 (август) Rotarix е съвместима със задължителните ваксини. MD 2011 (май) Профилактика на ротавирусни инфекции в детска възраст. MD 2010 (юни) Нови препоръки за приложение на ротавирусните ваксини. MD 2009 (август) Европейски препоръки за ваксиниране на деца срещу ротавирусни гастроентерити. МD 2008 (aвгуст) Профилактика на ротавирусните инфекции при кърмачета. MD 2008 (юни) Rotarix осигурява защита срещу петте най-често срещани ротавирусни серотипа. МD 2008 (юни) Ваксини срещу ротавирусен гастроентероколит. MD 2006 (юни) Ефективни и безопасни нови ротавирусни ваксини MD 2006 (юни) Използвани източници: 1. Patel, M., Steele, D., Wecker, J. et al. Real-world impact of Rotavirus vaccination. Pediatric Infectious Disease Journal 2011;30:S1-S5 http://journals.lww.com 2. Yen C., Guardado J., Alberto P., et al. Decline in Rotavirus hospitalizations and health care visits for diarrhea among children <5 years of age following Implementation of Rotavirus vaccination in El Salvador. Pediatr Infect Dis. 2011;30:S6–S10 3. Richardson V., Hernandez-Pichardo J., Quintanar-Solares M., et al. Effect of rotavirus vaccination on death from childhood diarrhea in Mexico. N Engl J Med. 2010;362:299–305 www.nejm.org 4. Braeckman T, Van Herck K, Raes M, et al. Rotavirus vaccines in Belgium: policy and impact. Pediatr Infect Dis. 2011;30:S21–S24 5. Tate J, Mutuc JD, Payne DC, et al. Sustained decline in rotavirus detections in the United States following introduction of rotavirus vaccine in 2006. Pediatr Infect Dis. 2011;30:S30–S34 6. Vesikari T., Van Damme P., Gianquinto C. et al. European Society for Paediatric Infectious Diseases/European Society for Pediatric Gastroenterology, Hepatology, and Nutrition evidence-based recommendations for rotavirus vaccination in Europe. JPGN 2008; 46: S38-S48 http://jpgn.org