Liraglutide подобрява сърдечносъдовия рисков профил при диабет тип 2



01/06/2012

Добавянето на liraglutide* към терапията на пациенти с диабет тип 2 (T2D), контролирани добре с metformin, е свързано с подобрение на няколко рискови сърдечносъдови маркери, което надхвърля ефектите на оптимизирания гликемичен контрол. Изводите са от проучване, публикувано on-line през февруари в сп. Diabetic Medicine (1).

Налице са все повече данни, които сочат благоприятни физиологични ефекти на глюкагоно-подобния пептид-1 (GLP-1) върху ендотела и съдовите гладкомускулни клетки. Няколко нови изследвания установиха, че терапията с liraglutide (GLP-1 рецепторен агонист) при T2D не само подобрява метаболитните параметри, но има и положително влияние върху общия сърдечносъдов рисков профил.

„Изследването е първото, което показва подобрение в няколко рискови сърдечносъдови маркери при болни с Т2D, контрoлирани добре с монотерапия с metformin”, заяви проф. Thomas Forst от Institute for Clinical Research and Development в Mainz, Германия и водещ автор на анализа.

В проучването са включени 42 болни на възраст 30-65 години с Т2D, които с помощта на metformin са поддържали ниво на гликиран хемоглобин (HbA1с) <7%.

Пациентите са били разделени в две групи: в едната към metformin е добавен liraglutide, а в другата metformin е прилаган като монотерапия за период от 12 седмици. Терапията с liraglutide e започната в доза 0.6 mg, увеличена е на 1.2 mg на втората седмица и на 1.8 mg след шестата седмица.

След шеста и дванадесета седмици са изследвани няколко лабораторни маркери, които характеризират съдовата и ендотелната функция, както и кръвната глюкоза на гладно. Освен това, са оценени ретиналната микросъдова ендотелна функция и артериалната ригидност.

Резултатите показват, че в края на периода на проследяване от 12 седмици, в групата с liraglutide са намалели сигнификантно стойностите на: HbA1с – от средно 6.3 на 5.8%; телесното тегло - от 93.2 на 89.7 kg; кръвната глюкоза на гладно – от 7.21 на 6.47 mmol/l; проинсулин – от 9.0 на 7.0 pmol/l; инхибитор 1 на плазминогеновия активатор - от 861.6 на 666. ng/ml; асиметричен диметиларгинин – от 0.39 на 0.35 mcmol/l и Е-селектин – от 43.6 на 40.8 ng/ml (последните два са маркери на ендотелна функция).

Не са наблюдавани промени в С-реактивния протеин, моноцитния хемотаксичен протеин 1, съдовата клетъчна адхезионна молекула или параметрите на артериалната ригидност.

Ретиналният ендотелен отговор (оценен с лазерна Doppler флоуметрия - LDF) се е увеличил от 7.0 на 11.1% в групата с liraglutide, докато в групата на монотерапия с metformin той е намалял от 15.7 на 13.0%.

Данните от проучването потвърждават хипотезата, че liraglutide може да има допълнителни сърдечносъдови протективни свойства (плейотропен ефект), които да надхвърлят ползите от подобрения гликемичен контрол, е заключението на авторите.

Като цяло, повечето от традиционните антихипергликемични медикаменти, прилагани за лечение на диабет тип 2, водят до допълнително повишение на теглото (инсулинови секретагози, инсулин, теазолидиндиони).

Инкретин-базираната терапия с GLP-1 аналога liraglutide води до редукция на тегло, което е желан метаболитен ефект при пациентите с Т2D, по-голямата част от които са със затлъстяване. (ИТ)

* Victoza (liraglutide) на NovoNordisk е регистриран в България (www.bda.bg)

За допълнителна информация: На http://spisaniemd.bg може да намерите над 20 статии, свързани с приложението на liraglutide

Използван източник:

1. Forst T., Michelson, G., Ratter F. et al. Addition of liraglutide in patients with Type 2 diabetes well controlled on metformin monotherapy improves several markers of vascular function.

Diabetic Medicine 2012 DOI: 10.1111/j.1464-5491.2012.03589.x

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1464-5491.2012.03589.x/abstract