Vemurafenib подобрява преживяемостта при метастатичен меланом



01/05/2012

Терапията с инхибитора на BRAF киназата vemurafenib е асоциирана с подобрени цялостна преживяемост и преживяемост без прогресия на заболяването при пациенти с нелекуван преди това метастатичен меланом с BRAF V600E мутация, показаха резултатите от проучване, публикувани в New England Journal of Medicine (1).

Във фаза 1 и фаза 2 клинични изпитвания vemurafenib (PLX4032) постигна терапевтичен отговор над 50% при пациентите с метастатичен меланом с BRAF V600E мутация.

Целта на настоящето фаза 3 рандомизирано проучване е да се сравни ефикасността на vemurafenib с тази на dacarbazine при болни с нелекуван преди това метастатичен меланом с BRAF V600E мутация. Участниците (n=675) са рандомизирани на терапия с vemurafenib (960 mg перорално два пъти дневно) или dacarbazine (1000 mg/m2 интравенозно на всеки три седмици).

На шестия месец цялостната преживяемост е била 84% за групата на терапия с vemurafenib и 64% за участниците на лечение с dacarbazine. Анализът на данните сочи, че vemurafenib е асоцииран с относително намаление от 63% на риска за смърт и с редукция от 74% на веороятността за прогресия на заболяването (p<0.001 и за двете).

Често срещани странични реакции, асоциирани с приема на vemurafenib, са артралгия, обрив, уморяемост, алопеция, кератоакантом или плоскоклетъчен карцином, фоточувствителност, гадене, диария; при 38% oт пациентите е била необходима модификация на дозата поради нежелани ефекти.

Vemurafenib се разработва от фармацевтичните фирми Plexxikon (сега част от японската Daiichi Sankyo) и швейцарската Roche с търговското име Zelboraf. През август 2011 медикаментът беше одобрен от FDA за приложение при лечението на авансирал меланом, a през демкември 2011 беше препоръчан и от ЕМА за одобрение при тази индикация. (ЗВ)

Изпoлзван източник:

1. Chapman P., Hauschild A., Robert C. et al. for the BRIM-3 Study Group. Improved survival with vemurafenib in melanoma with BRAF V600E mutation. N Engl J Med 2011, 364:2507-2516 http://dx.doi.org/10.1056/NEJMoa1103782