Tamsulosin e ефективен при LUTS в резултат на BPH



01/05/2012

Tamsulosin e ефективен за подобрение на симптомите от долните пикочни пътища (low urinary tract symptoms - LUTS) в резултат на доброкачествена простатна хиперплазия (benign prostate hyperplasia - BPH), показаха резултатите от две нови клинични проучвания (1, 2).

BPH се дължи на пролиферация на епителните клетки и стромалната тъкан на простатната жлеза, което води до прогресивна обструкция на уринния ток (механична компонента) и до симптоми на нарушено уриниране (динамична компонента).

Заболяването засяга около 50% от мъжете на възраст 51-60 години и 90% в групата 81-90 години. В Европа случаите с умерено и тежко изразени симптоми варират между 14 и 30%.

BPH е честа причина за LUTS, което нарушава качеството на живот при засегнатите. С увеличаване на продължителността на живота, особено в развитите страни, честотата на заболяването ще се увеличава.

Терапията на LUTS при BPH се състои в: изчаквателно поведение; медикаментозно лечение с алфа-блокери и 5-алфа редуктазни инхибитори (5-ARI) (при леки и умерено тежки случаи); оперативна намеса като трансуретрална резекция на простатата (ТУРП) (при тежки случаи).

Tamsulosin е високоселективен алфа-1А адренорецепторен блокер, който не повлиява съществено систолното и диастолното артериално налягане.

В многоцентрово, рандомизирано, контролирано изследване на Lee и сътр., публикувано в списание Korean Journal of Urology, са изследвани профилите на ефективност и безопасност на tamsulosin при болни с LUTS в резултат на BPH (1).

Включени са 123 пациенти на възраст 40-80 години с International Prostate Symptom Score (IPSS) >12 за период от осем седмици. Първичен показател за краен изход е била промяната в IPSS спрямо изходните нива, а вторични – промяна в качеството на живот, максимална урофлоуметрия (Qmax) и остатъчен обем урина.

Резултатите показват сигнификантно подобрение по отношение на IPSS (между -4.97 и -4.03), Qmax и остатъчния обем урина, в сравнение с изходните стойности.

Tamsulosin, самостоятелно или в комбинация с vardenafil, e ефективен за облекчаване на симптомите на LUTS и еректилна функция при пациенти с BPH, показаха резултатите от проучване, публикувано в списание Journal of Sexual Medicine (2).

Ефикасността и безопасността на tamsulosin и vardenafil са доказани в редица изследвания, но към момента липсват данни за ефектите на комбинация от двата медикамента за лечение на LUTS в резултат на BPH.

Проучването е рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано, включва 60 мъже и има за цел да установи ефикасността и безопасността на tamsulosin 0.4 mg дневно плюс плацебо или tamsulosin 0.4 mg дневно плюс vardenafil 10 mg дневно за период от 12 седмици.

Показатели за краен изход са били International Prostate Symptom Score (IPSS), IPSS-bother, International Index of Erectile Function, Version 5 (IIEF-5), Over Active Bladder questionnaire (OAB-q), данните от урофлоуметрия (Qmax, Qwave), както и резидуалният обем урина, отчетени на втората и 12-ата седмица след началото на лечението.

След 12-седмичен период на проследяване са установени сигнификантни разлики по отношение на: Qmax (плацебо +0.07, vardenafil +2.56, p=0.034); Qwave (плацебо -0.15, vardenafil +1.02, p=0.031); IPSS (плацебо -1.67, vardenafil -3.11, p=0.031); IIEF (плацебо +0.06, vardenafil +2.61, p=0.03). Не са отчетени сериозни нежелани странични ефекти, свързани приема на tamsulosin (моно- или комбинирана терапия). (ИТ)

Използвани източници:

1. Lee H., Kim S., Oh S. et al. Efficacy and safety of tamsulosin for treating lower urinary tract symptoms associated with benign prostatic hyperplasia: a multicenter, randomized, controlled, open-label non-inferiority study. Korean J Urol, March 2012; 53: 178-183 www.kjurology.org

2. Gacci M., Vittori G., Tosi N. et al. A randomized, placebo-controlled study to assess safety and efficacy of vardenafil 10 mg and tamsulosin 0.4 mg vs. tamsulosin 0.4 mg alone in the treatment of lower urinary tract symptoms secondary to benign prostatic hyperplasia. J Sex Med, April 2012

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1743-6109.2012.02718.x/abstract