Ranibizumab е правилният избор при възрастово-обусловена дегенерация на макулата



01/05/2012

Едногодишното лечение на неоваскуларната възрастово-обусловена макулна дегенерация (age related macular degeneration – AMD, ВДМ) с ranibizumab и bevacizumab води до идентично подобряване на зрителната острота при еднакви терапевтични режими, но при по-малка честота на странични ефекти при ranibizumab, показаха резултатите от едногодишното проучване CATT*, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1).

Това изследване е първото директно сравнение на двата медикамента при пациенти с неоваскуларна AMD.

Поредица от клинични проучвания през последните пет години доказаха ефикасността на ranibizumab (Lucentis на Novartis) при лечение на AMD. Медикаментът е одобрен от ЕMA (2007) и FDA (2006) за терапия на AMD, тъй като може да запазва 90% от зрителната острота при тези пациенти.

Lucentis е показан при възрастни за (2):

- лечение на неоваскуларна (влажна) възрастово-обусловена дегенерация на макулата (ВДМ)

- лечение на зрителни нарушения, дължащи се на диабетен макулен едем (ДМЕ) - първият одобрен медикамент от ЕМА през 2011 с това показание

- лечение на зрителни нарушения, дължащи се на макулен едем вследствие на венозна оклузия на ретината (клонова ВОР или централна ВОР)

Bevacizumab (Avastin на Genentech/Roche), поради идентичен механизъм на действие, сходна ефективност и по-ниска цена, e използван от офталмолозите за лечение на неоваскуларна AMD (при активност на заболяването), въпреки че няма одобрение от регулаторните органи да се прилага с това показание.

В настоящото мултицентърно, единично-сляпо проучване CATT са участвали 1208 болни с неоваскуларна AMD, като целта е да се сравни ефектът на двата медикамента, независимо от начина им на приложение - всеки месец (най-честият начин на приложение на ranibizumab) или само при необходимост (активност на заболяването).

Пациентите са разделени на четири групи – ranibizumab с интравитреално приложение всеки месец (n=301) или при необходимост (n=298); bevacizumab, приложен интравитреално всеки месец (n=286) или при необходимост (n=300).

Критериите за включване в проучването са: възраст над 50 години, наличие на нелекувана преди това активна хороидална неоваскуларизация, резултат от AMD, и зрителна острота от 20/25 до 20/320. Активната хороидална неоваскуларизация се доказва с помощта на флуоресцентна ангиография или оптична кохерентна томография (OCT).

Първичният критерий за ефективност е промяната в зрителната острота в началото на проучването и след една година. Вторичните критерии включват броя на пациентите с промяна в зрителната острота с повече от 15 символа, промяна в дебелината на фовеата на OCT, промяна в лезиите при флуоресцентна ангиография, честота на системни и очни странични ефекти.

Резултатите показват, че инжектираният всеки месец bevacizumab води до сходни резултати по отношение на първичния критерий, в сравнение с инжектирания всеки месец ranibizumab - съответно подобряване на визуса с 8 и 8.5 символа.

Приложението на bevacizumab и ranibizumab само при необходимост води до подобрение на визуса в края на първата година съответно с 5.9 и 6.8 символа.

Средното намаление на дебелината на ретината е най-голяма при използването на ranibizumab всеки месец (196 mcm), като измененията за останалите терапевтични групи варират от 152 до 168 mcm (p=0.03 за сравнението).

Честотата на миокарден инфаркт, инсулт и смъртност е сходна при пациентите, лекувани с ranibizumab или bevacizumab. Пациентите със сериозни системни странични реакции (налагащи хоспитализация) са били 1.29 пъти повече след терапия с bevacizumab (24.1% спрямо 19.0%), отколкото лекуваните с ranibizumab. Вероятно това се дължи на по-дългия полуживот на bevacizumab както в серума, така и в окото.

Ранибизумаб е Fab фрагмент от хуманизирано моноклонално антитяло, образувано в клетки на Escherichia coli чрез рекомбинантна ДНК технология. При вътреочното му инжектиране, той инхибира съдовия растежен фактор (VEGF) - цитокин, който е отговорен за ангиогенезата и растежа на кръвоносните съдове.

Бевасизумаб е пълно хуманизирано моноклонално антитяло (съдържа и Fc фрагмент), образувано чрез рекомбинантна ДНК технология (неговият размер е три пъти по-голям от този на ранибизумаб). Fab фрагментът на бевасизумаб се различава с шест аминокиселини, от този на ранибизумаб.

Avastin е одобрен да се прилага за лечение на метастатичен колоректален карцином, карцином на гърдата и недребноклетъчен карцином на белия дроб. (ОИ)

* CATT - Comparison of Age-Related Macular Degeneration Treatment Trials

За допълнителна информация:

www.stelerix.com/library/life-sciences/downloads/Avastin-vs-Lucentis.pdf

Използвани източници:

1. CATT research group. Ranibizumab and bevacizumab for neovascular age-related macular degeneration. NEJM 2011; 364:1897-1908 www.content.nejm.org

2. www.ema.europa.eu/docs/bg_BG/document_library/EPAR_Product_Information/human/000715/WC500043546.pdf