Предиктори за ефективност на CRT при сърдечна недостатъчност



01/05/2012

Исхемичната етиология на сърдечната недостатъчност (СН), намаленият физически капацитет, по-слабо изразената изходна левокамерна диссинхрония и позиционирането на електрода в предния сегмент на лява камера са независими предиктори за неефективност на хроничната ресинхронизираща терапия (CRT) при СН, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание American Heart Journal (1).

Хроничната ресинхронизираща терапия подобри прогнозата на пациентите с резистентна на медикаментозно лечение СН. Данните от рандомизирани клинични проучвания показаха значително подобрение на симптоматиката, левокамерната функция и дългосрочната преживяемост след провеждането на CRT.

Независимо от това, при 30-40% от болните с хронична СН тази терапия е неуспешна – не се наблюдава клинично подобрение и/или промяна в ехокардиографските показатели. Затова е необходимо класифициране според клинични и ехокардиографски критерии нa пациентите, които не биха отговорили на CRT.

В настоящото проучване са включени 581 болни с терминална сърдечна недостатъчност, отговарящи на критериите за провеждане на CRT – тежка степен на СН (висок функционален клас по NYHA), независимо от проведеното медикаментозно лечение, понижена фракция на изтласкване на лява камера (ФИЛК) 120 msec.

Чрез коронарография или анамнеза за преживян миокарден инфаркт е уточнена генезата на СН - исхемична или неисхемична. При пациентите е оценен физическият капацитет с помощта на шестминутен тест за ходене*.

При всички болни е проведена ехокардиография в началото на проучването и шест месеца след CRT за оценка на левопредсърдните и левокамерните обеми и размери, систолната и диастолната дисфункция на ЛК и степента на митралнa регургитация. Левокамерната диссинхрoния е обективизирана чрез цветен тъканен Doppler.

Критериите за неефективност на CRT са дефинирани като: липса на подобрение на функционалния клас по NYHA, смърт, влошаване на СН или сърдечна трансплантация и намаляване на крайния систолен обем на лявата камера с по-малко от 15%.

Резултатите показват, че след шестмесечно проследяване CRT е била неефективна (съгласно предварително приетите критерии) при 44% (254 болни), като неотговорилите са били по-често мъже (81.9 срещу 74.3%, р=0.030) или случаи с исхемична кардиомиопатия (69.7 спрямо 53.2%, р<0.001).

Мултивариационният анализ е показвал, че значими предиктори за липсата на отговор към CRT са: исхемичната етиология на СН (OR 2.264, р=0.005), по-краткото изминато разстояние за 6 минути (OR 0.998, р=0.030), по-слабо изразената диссинхрония на ЛК (OR 0.989, р<0.001) и локализацията на електрода в предния сегмент на лявата камера (OR 3.713, р<0.010).

Въпреки краткия период на проследяване, тези показатели могат да се окажат ключови при прогнозиране на резултатите от CRT. (ОИ)

* six minute walk distance test – 6MWD

Използван източник:

1. Shanks M., Delgado V., Arnold C. et al. Clinical and echocardiographic predictors of nonresponse to cardiac resynchronization therapy. 2011; 161 (3): 552-557 www.ahjonline.com