Loperamide при терапията на диария



01/05/2012

Добавянето на loperamide към антибиотичната терапия намалява продължителността на заболяването при диария на пътуващите, в сравнение със самостоятелното приложение на антибактериални средства, показаха резултатите от мета-анализ, публикувани в списание Clinical Infectious Diseases (1).

Включени в анализа са проучвания с участието на възрастни пациенти с инфекциозна диария. Участниците са приемали само антибиотик или антибиотик в комбинация с лоперамид. Оценени са симптомите на болните на 24-ия, 48-ия и 72-ия час от началото на терапията.

Резултатите от шест клинични изпитвания, съпоставящи ефективността на самостоятелното приложение на антибиотици с тази на комбинираното лечение с антибактериални средства и лоперамид, показват по-висока степен на излекуване, постигната на 24-ия и на 48-ия час, с комбинираната терапия – съответно 2.6 и 2.2 пъти (спрямо приема само на антибиотици).

На 72-ия час добавянето на loperamide не е имало сигнификантен ефект пред самостоятелното антибиотично лечение. Това може да бъде обяснено със самоограничаващия се характер на заболяването – на 72-ия час то достига края на естествената си еволюция, поради което допълнителната терапия не оказва съществено влияние върху симптомите.

От друга страна, при тези пациенти, при които не е постигнато подобрение на симптомите до 72-ия час, е по-вероятно диарията да е причинена от инвазивни патогени. В тези случаи допълнителното използване на потискащо чревния мотилитет средство не ускорява излекуването.

Добавянето на loperamide към антибиотичната терапия в първите два дни на заболяването оказва благоприятен ефект при диария на пътуващите, е изводът от мета-анализа.

Освен при диария на пътуващите, loperamide е ефективна терапевтична алтернатива и при други форми на диария - остра, неспецифична (инфекциозна) диария; диария, асоциирана с химиотерапия или с прием на протеазни инхибитори (2, 3).

Loperamide понижава чревната перисталтика и намалява секрецията на течности в червата чрез редица различни механизми. В резултат, се удължава транзитното време през гастроинтестиналния тракт (ГИТ) и се увеличава абсорбцията на течности и електролити от ГИТ.

Лоперамид е дериват на фенилпиперидина с химична структура, сходна с тази на агонистите на опиоидните рецептори, като например haloperidol. Loperamide e разработен така, че да се запази антидиарийната активност на тази група медикаменти, но да се сведат до минимум негативните ефекти, обусловени от взаимодействието им с опиоидния рецептор.

Друго предимство на loperamide е наблюдаваното при неговото приложение повишение на тонуса на аналния сфинктер, което е съпроводено с подобрение на фекалната континенция при пациенти с или без диария.

Тъй като лоперамид е ниска орална абсорбция и не преминава през хематоенцефалната бариера, ефектите му върху централната нервна система са минимални. Медикаментът, обаче, няма клинично значима аналгетична активност и не повлиява болката, асоциирана с някои форми на синдрома на лесно дразнимото черво (irritable bowel syndrome – IBS), и с диарията. Поради това, е удачно приложението му при диария, протичаща без болки.

Loperamide се метаболизира от цитохром (CYP) P450 и е субстрат на изоензима CYP3A4. Съвместното приложение със CYP3A4 инхибитори може да доведе до повишение на плазмените концентрации на антидиаричното средство.

Когато се приема в препоръчваните дози, loperamide се толерира добре, като най-честите странични ефекти са свързани с влиянието му върху чревния мотилитет – коремна болка, метеоризъм, гадене, повръщане, констипация.

Основните критерии за диария са:

- чести изхождания (повече от три пъти дневно)

- намалена или течна консистенция на фекалите (над 75% водно съдържание)

- увеличено количество на изпражненията над 200 g/24 часа при възрастни и 20g/kg/24 часа при деца

Диарията на пътуващите (туристическа диария, Travelers’ diarrhea – TD, отмъщението на Монтесума*) е полиетиологичен синдром, характеризиращ се освен с диаричните изхождания и със засилени перисталтични движения, колики, флатуленция, гадене, повръщане, фебрилитет, астения, адинамия. (ЗВ)

* Монтесума (1466 - 1520) е вожд на ацтеките, управлявал по време на испанското нашествие. Когато конквистадорът Кортес пристига в Мексико през 1519 г., той е приет като върховния бог на ацтеките Кетцакоатл, поради което е посрещнат с царски дарове и дълбока почит.

В отговор, чуждоземците разграбват богатствата на местното население, избиват десетки хиляди и разрушават една уникална култура... Оттогава, според легендата, Монтесума отмъщава на нашествениците от чужди земи със стомашно разстройство…

Използвани източници:

1. Riddle M., Arnold S., Tribble D. Effect of adjunctive loperamide in combination with antibiotics on treatment outcomes in traveler’s diarrhea: a systematic review and meta-Analysis Clin Infect Dis. 2008;47(8):1007-1014 http://cid.oxfordjournals.org/content/47/8/1007.full

2. Baker D. Loperamide: a pharmacological review. Rev Gastroenterol Disord. 2007;7 Suppl 3:S11-8 www.unboundmedicine.com

3. Hanauer S. The role of loperamide in gastrointestinal disorders. Rev Gastroenterol Disord. 2008;8(1):15-20