Левкотриенови антагонисти при пристъп на бронхиална астма



01/05/2012

Приложението на перорални левкотриенови антагонисти (montelukast) при пристъп на бронхиална астма (БА), в допълнение към стандартния терапевтичен режим, води до значимо повишение на върховия експираторен дебит, показаха резултатите от проучване, публикувано в списание Thorax (1).

Левкотриен рецепторните антагонисти (LTRAs) имат доказана роля при контролиращото лечение в междупристъпния период на бронхиална астма, но ефектът им при острата форма на заболяването засега остава неясен.

Пристъпите на БА се асоциират с увеличаване на продукцията на цистенил левкотриен. Характерно за левкотриеновите антагонисти е, че имат и бърз бронходилататорен ефект, който допълва този на инхалаторните и небулизаторните форми на бета-агонистите. При приложение на LTRAs бронходилатация настъпва 20 до 60 минути след интравенозното им инжектиране и няколко часа след перорален прием.

Настоящото изследване е първото, което изследва ефекта на LTRAs при болни с пристъп на бронхиална астма, при които тежестта на симптомите налага хоспитализация и при които се провежда конвенциалното за пристъпи лечение според указанията на Британското торакално общество*.

Участниците са общо 87 болни с пристъп на бронхиална астма, които са рандомизирани на терапия с 10 mg montelukast или плацебо, приети при постъпването и продължени за общ период от четири седмици. Това лечение е било допълнение към стандартната терапия на пристъп на БА.

Първичната крайна точка е върховият експираторен дебит (peek expiratory flow – PEF, ВЕД), измерен при получилите montelukast и при плацебо-групата на следващата сутрин след хоспитализацията.

Този показател за ефективност е анализиран при общо 73 болни. Преди започване на терапията групата на лечение с montelukast (n=37) е била със средни стойности на PEF 227.6 l/min (47.6% от предвидения), a плацебо групата (n=36) - с PEF 240.3 l/min (49.6% от предвидения).

Резултатите показват, че на следващата сутрин след хоспитализацията и приема на медикаментите, при пациентите, приемали montelukast, стойностите на ВЕД са 389.6l/min (81.4% от предвидения), а при получилите плацебо - 332.3 l/min (69.8% от предвидения). Разликата е 57.4 l/min (статистически значима) в полза на лекуваните с montelukast. (ОИ)

* BTS - British Thoracic Society

Използван източник:

1. Ramsay C., Pearson D., Mildenhall S. et al. Oral montelukast in acute asthma exacerbations: a randomized, double-blind, placebo-controlled trial. Thorax 2011; 66: 7-11 www.thoraxjnl.com