Lebrikizumab при лечение на бронхиална астма



01/05/2012

Лечението на бронхиална астма с новото моноклонално анти IgG4 антитяло lebrikizumab* се асоциира с подобряване на белодробната функция, особено при пациенти с високи нива на серумен periostin, показаха резултати от проучване, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1).

Според авторите, lebrikizumab може да се прилага с успех при трудна за контрол на бронхиална астма, като страничните му ефекти (основно върху опорнодвигателния апарат) са пренебрежимо малки спрямо тези на кортикостероидите.

Бронхиалната астма (БА) е комплекснo заболяване с изразена хетерогенност в клиничния ход и отговора към различни видове терапия, основно поради многообразието на патогенетичните механизми на болестта.

Независимо от лечението с инхалаторни кортикостероиди, по-голямата част от болните са с незадоволителен контрол на заболяването, който налага включването на допълнителни групи медикаменти.

Интерлевкин-13 (IL-13) индуцира секрецията на матриксцелуларния протеин периостин от бронхиалните епителни клетки. Периостин има автокринен ефект върху епителните клетки и паракринен върху фибробластите, поради което играе основна роля в ремоделирането на дихателните пътища при БА.

В настоящото проучване, с цел изследване на биологичния и клиничен ефект на IL-13 при пациенти с лош контрол на бронхиалната астма (независимо от приложението на средни до високи дози инхалаторни кортикостероиди), авторите използват хуманизираното моноклонално IgG4 антитяло lebrikizumab, блокиращо функцията на IL-13.

В рандомизираното, двойно-сляпо, плацебо-контролирано изследване са включени 219 пациенти с лошо контролирана бронхиална астма, независимо от приема на инхалаторни кортикостероиди, разделени на две групи – плацебо (n=112) и на терапия с lebrikizumab (n=107).

Критериите за включване са диагностицирана бронхиална астма, с най-малко 12% увеличение на форсирания експираторен обем за една секунда (FEO1) след инхалация на бронходилататор с кратко действие, както и стойности на ФЕО1 от 40 до 80% от предвидения преди провеждане на бронходилататорния тест.

Други критерии за включване са използване за най-малко шест месеца на инхалаторни кортикостероиди (в дози, еквивалентни на 200 до 1000 mcg дневно инхалаторен fluticasone proprionate) и незадоволителен контрол на бронхиалната астма.

Лечението с lebrikizumab е в доза от 250 mg на седмица за период от шест месеца, с последващо осемседмично проследяване. Първичният критерий за оценка е относителната промяна на ФЕО1 от началото на проучването до 12 седмица.

Резултатите показват, че в началото на проучването пациентите са имали средни нива на ФЕО1 65% от предвидения, с прием на инхалаторен кортикостероид в доза от 580 mcg на ден, като 80% от болните са приемали и бета-агонист с удължено действие.

На 12 седмица ФЕО1 в терапевтичната група нараства с 5.5% спрямо стойностите в плацебо-групата (р=0.02). При пациентите с високи нива на periostin, нарастването на ФЕО1 спрямо изходните нива е с 8.2% повече (р=0.03), отколкото при плацебо-групата. Ниските нива на periostin се асоциират с увеличение на ФЕО1 само с 1.6% (р=0.61).

Мускулноскелетните странични ефекти са били по-чести при получаващите lebrikizumab, отколкото при плацебо-групата (13.2 срещу 5.4%, р=0.045). (ОИ)

* lebrikizumab е продукт на Genentech, която е поделение на фармацевтичната фирма Roche

Използван източник:

1. Corren J., Lemanski R., Hanania N. et al. Lebrikizumab treatment in adults with asthma. NEJM 2011 www.nejm.org