Късното клампиране на пъпната връв намалява честотата на желязодефицитната анемия



01/05/2012

Клампирането на пъпната връв на третата минута, вместо на 10-ата секунда след раждането, води до подобрение на железните запаси и до намалена честота на желязодефицитна анемия (ЖДА) на четвъртия месец, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Brirish Medical Journal (1).

Участници в шведското клинично изпитване са 400 доносени новородени, родени от нискорискова бременност. Те са рандомизирани на късно клампиране на пъпната връв (=/>180 sec след раждането) или на ранно клапиране (</=10 sec след раждането).

Първичните показатели за ефективност са стойностите на хемоглобина и на феритина на четвъртия месец, а вторичните показатели – наличието на неонатална анемия, ранни респираторни симптоми, полицитемия и необходимостта от фототерапия.

Резултатите показват, че на четвъртия месец след ражането няма сигнификантна разлика в стойностите на хемоглобина между двете групи, но при бебетата с по-късно клампиране на пъпната връв стойностите на феритина са били с 45% по-високи (р<0.001), а честотата на железен дефицит – по-ниска (0.6 срещу 5.7%, р=0.01), отколкото при децата с ранно клампиране на пъпната връв.

По отношение на вторичните показатели за ефективност, групата с късно клампирана пъпна връв е имала с 20% по-ниска честота на неонатална анемия на втория ден след раждането (1.2 срещу 6.3%, р=0.02) – относителна редукция на риска (relative risk reduction – RR) 0.80.

Не е установена статистически значима разлика между двете групи по отношение на честотата на постнаталните респираторни симптоми, полицитемия или хипербилирубинемия, изискваща провеждането на фототерапия.

Железният дефицит и ЖДА са важни проблеми пред детското здравеопазване в целия свят. Малките деца са застрашени в най-голяма степен поради високите нужди от желязо в периода на интензивен растеж.

Около една четвърт от децата в предучилищна възраст в света имат ЖДА - най-тежката форма на железен дефицит. В Европа честотата на тази анемия е 3-7% сред малките пациенти, но железен дефицит се среща при 26%.

Желязото е от изключителна важност за миелинизация, дендритогенеза, функция на невротрансмитерите, енергиен метаболизъм на невроните и на глиалните клетки. ЖДА при малките деца води до дълготраен неврокогнитивен дефицит. Има данни, че и железният дефицит без съпътстваща анемия нарушава неврологичното развитие.

Резултатите от настоящето проучване демонстрират, че чрез един прост и безопасен метод може да се реализира превенция на железния дефицит и да се осигури оптимално развитие на мозъка.

Чрез забавеното клампиране на пъпната връв при 20 бебета може да се предотврати един случай на железен дефицит. Този подход трябва да се използва в клиничната практика при всички доносени новородени от неусложнена бременност, е изводът на авторите. (ЗВ)

Използван източник:

1. Andersson О., Hellstrom-Westas L., Andersson D. et al. Effect of delayed versus early umbilical cord clamping on neonatal outcomes and iron status at 4 months: a randomised controlled trial. BMJ 2011; 343:d7157 www.bmj.com/content/343/bmj.d7157