Лечение на придобита в обществото пневмония



01/03/2012

Най-честите причинители на придобита в обществото пневмония (community aquired pneumonia – САР) са: S. pneumoniae (водещ патоген), Haemophilus influenzae и по-рядко - атипични микроорганизми като Chlamydophila pneumoniae, Mycoplasma pneumoniae, Legionella pneumophila.

Редките причинители на САР са: Staphylococcus aureus, Moraxella catarrhalis, Klebsiella pneumoniae, сем. Enterobacteriaceae, Pseudomonas aeruginosa (при болни с муковисцидоза и бронхиектазии), Pneumocystis carinii (при болни с HIV и други имунодефицитни заболявания).

Емпирично антибиотично лечение на CAP в амбулаторни условия. Изборът на антибактериално средство се определя от рисковите фактори при съответния пациент – скорошното приложение на антибиотици, локалните данни за резистентност на S.pneumoniae.

При здрави преди това пациенти, които не са приемали антибиотици в предшестващите 90 дни, е удачно да се използва бета-лактам, макролид или doxycycline.

При хора с исхемична болест на сърцето (ИБС), белодробни, чернодробни или бъбречни заболявания, диабет, алкохолизъм, злокачествени заболявания, имуносупресия или приложение на антибиотици през последните 90 дни, са показани респираторен флуорохинолон (levofloxacin, moxifloxacin) или бета-лактам плюс макролид.

При данни за висока честота на пеницилин-резистентен S.pneumoniae, средство на избор е респираторен флуорохинолон, в частност moxifloxacin.

Ако пациентът е приемал антибиотици в рамките на последните 90 дни по повод на каквато и да била бактериална инфекция, лечението трябва да се проведе с антибактериални средства от друг клас.

Moxifloxacin e ефективна и безопасна терапевтична алтернатива за пациентите със СAP и е много добре приет както от лекарите, така и от болните, поради бързото подобрение на симптомите и добрата поносимост, показаха резултатите от проведено в Германия проучване, публикувани в списание Clinical Drug Investigation (1).

Целта на изследователите е да оценят ефикасността, безопасността и толерантността към перорално приложения moxifloxacin при амбулаторното лечение на респираторни инфекции, с фокус върху придобитата в обществото пневмония.

Проучването е отворено, проспективно и е проведено през периода октомври 2001 – юни 2002. Обусловените от пневмонията симптоми са документирани в началото на изследването и при всеки контролен преглед. Оценени са общото състояние на пациентите и броят на дните от започване на терапията до настъпването на подобрение/излекуване.

Общо 9036 пациенти са лекувани с moxifloxacin, от които 1467 са били със CAP. Препоръчваната доза на moxifloxacin (400 mg веднъж дневно) е използвана при 97.8% от всички болни със CAP. В края на проучването, подобрение на симптомите или излекуване е регистрирано при 90-99% oт участниците.

При повече от половината от болните (54.2%) е имало подобрение след три дни на лечение, а при 89.2% такова е настъпило след петдневна терапия. Средното време за възстановяване на пациентите е било 8+/-2.7 дни, като 88.7% oт болните са били излекувани до 10-ия ден от началото на приема на moxifloxacin. Нежелани странични ефекти (най-често гастроинтестинални нарушения) са настъпили при 10 участници (0.7%).

Емпирично антибиотично лечение в стационарни условия. За пациентите, които не са в интензивно отделение (intensive care unit – ICU), лечението е с един от следните подходи:

- Бета-лактам плюс макролид

- Бета-лактам плюс doxycycline

- Монотерапия с респираторен хинолон

Терапевтичните възможности за хоспитализирани в ICU пациенти с тежка форма на САР са:

- Без рискови фактори за P. aeruginosa - цефалоспорини III генерация + макролид или цефалоспорини III генерация + респираторен хинолон (levofloxacin или moxifloxacin)

- С рискови фактори за P. aeruginosa - антипсевдомонасни цефалоспорини или ацилуреидопеницилин/бета-лактамазни инхибитори или карбапенем + ciprofloxacin.

Използван източник:

1. Koch H., Landen H., Stauch K. Once-daily moxifloxacin therapy for community-acquired pneumonia in general practice. Clin Drug Invest. 2004;24(8) http://adisonline.com