Tenaxum е ефективен при резистентна артериална хипертония



01/02/2012

Tenaxum (rilmenidine)* е ефективен при лечението на резистентна артериална хипертония (РАХ), на фона на отлична поносимост, показаха резултатите от собствено проучване при 70 болни с РАХ, приемащи rilmenidine към основната си антихипертензивна терапия за среден период от два месеца.

Въведение

РАХ е често срещан клиничен проблем, като обикновено в тази категория попадат от 20 до 30% от участниците в клинични проучвания. Тя се дефинира като артериално налягане (АН), което остава над прицелните стойности въпреки оптималната терапия с три антихипертензивни медикамента, включително и диуретик.

Една от основните причини за възникване на РАХ е липсата на комплайънс от страна на пациентите, което от своя страна обикновено се дължи на появата на различни странични ефекти на антихипертензивните медикаменти.

Материали и методи

Изследвани бяха 70 болни с РАХ за периода юни-декември 2011 година. Средният период на проследяване беше два месеца (с вариабилност 1-4.5 месеца).

Критерии за включване в проучването бяха наличието на РАХ и липса на известна непоносимост към рилменидин. Към изключващите критерии се отнасят прием на друг централно действащ антихипертензивен медикамент и наличие на остър коронарен синдром или изострена хронична застойна сърдечна недостатъчност.

Изходната антихипертензивна терапия в изследваната група включваше: диуретик - при всички пациенти, според определението за РАХ; инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕI) - при 58 болни (83%); ангиотензин рецепторен блокер (ARB) - 15 пациенти (21%); блокер на калциевите канали (ССВ) - при 90% от участниците и бета-блокер (ВВ) - при 27 болни (39%).

Към изходната антихипертензивна терапия беше добавен Tenaxum 1 mg при стойности на АН <150/90 mmHg и Tenaxum 2 x 1 mg - при задържане на АН над посочените стойности. Всички пациенти бяха извикани на контролна визита след период от средно два месеца за преценка на ефективността на терапията и поносимостта от страна на болния.

Резултати

Изходните стойности на АН в изследваната група бяха 162+/-15 mmHg за систолното АН и 98+/-13 mmHg за диастолното АН. По-ниската доза rilmenidine (1 mg) беше назначена при 26 от пациентите (37%), а по-високата (2 x 1 mg) - при останалите 44 (63%).

В края на периода на проследяване стойностите на систолното АН спаднаха на 144+/-11 mmHg (р=0.02) с нормализиране на АН при 46% от изследваната група (32 пациенти). Диастолното АН се понижи до 88+/-10 mmHg (р=0.004), като прицелни стойности за АН бяха постигнати при 41 (59%) от болните.

В подгрупите пациенти с диабет тип 2 (ДТ2), метаболитен синдром, наднормено тегло и затлъстяване повлияването на стойностите на систолното и диастолното АН след включване на Tenaxum поради РАХ също беше статистически значимо (р<0.05) за всички сравнения.

Описаните ефекти по отношение на стойностите на АН бяха на фона на отлична поносимост - нито един от пациентите не съобщи за поява на странични ефекти!

При 25 болни от изследваната група (36%) беше проведен контролен липиден профил по време на контролната визита, като резултатите показаха липса на съществена динамика в стойностите на холестерола и на триглицеридите.

Обсъждане

Tenaxum (rilmenidine) е централно действащ антихипертензивен препарат, агонист на имидазолиновите рецептори, чиято ефективност и поносимост при пациентите с АХ е била многократно доказвана (1).

Нашата литературна справка не откри клинични проучвания, изследващи ефикасността на медикамента конкретно в група пациенти с РАХ, въпреки че част от участниците в други проучвания с rilmenidine при АХ изпълняват критериите за РАХ.

Настоящото изпитване демонстрира добрата ефективност на Тенаксум при болни с РАХ, с достигане на прицелните нива на АН при приблизително 50% от участниците, на фона на отлична поносимост.

РАХ често е съпроводена от състояния като ДТ2, наднормено телесно тегло и затлъстяване, метаболитен синдром, симпатикова свръхактивност, често придружени от недостатъчен комплайънс към терапията от страна на пациента.

При наличието на ДТ2 и метаболитен синдром rilmenidine представлява изключително удачен избор на антихипертензивен медикамент, поради натрупаните доказателства за благоприятно повлияване на глюкозния метаболизъм (2) и данните за липидонеутралност с определена тенденция в някои проучвания към намаление на серумните концентрации на холестерола (3).

Тези факти правят Tenaxum подходящ медикамент и при лечение на болни с наднормено телесно тегло и затлъстяване, при които се наблюдава и едно допълнително благоприятно повлияване при прием на rilmenidine, свързано с блокиране на симпатиковата свръхактивност (4).

Последното действие на медикамента (повлияване на тонуса на автономната нервна система) определя и още една сфера на приложение - Тенаксум е удачен избор при често трудната за контролиране АХ при пациенти с бронхиална астма (5).

Заключение

- Tenaxum повлиява значително стойностите на систолното и диастолно АН при болни с РАХ

- Приблизително 50% от пациентите достигат до прицелните стойности на АН за среден период на проследяване от два месеца

- Благоприятните метаболитни ефекти на rilmenidine и повлияването на тонуса на автономната нервна система го правят подходящ антихипертензивен медикамент при широк кръг от придружаващи заболявания

- Tenaxum притежава отличен профил на поносимост - факт с голямо значение за подобряване на комплайънса на пациента

Д-р Яна Симова, д.м.

Национална кардиологична болница

* Tenaxum (rilmenidine) на Servier е регистриран за употреба в България

Използвани източници:

1. Farsang C., Lengyel M., Borbas S. et al. VERITAS Investigators. Value of rilmenidine therapy and its combination with perindopril on blood pressure and left ventricular hypertrophy in patients with essential hypertension (VERITAS). Curr Med Res Opin. 2003;19(3):205-17 www.cmrojournal.com/ipi/ih/index.jsp

2. De Luca N., Izzo R., Fontana D. et al. Haemodynamic and metabolic effects of rilmenidine in hypertensive patients with metabolic syndrome X. A double-blind parallel study versus amlodipine. J Hypertens. 2000;18(10):1515-22 http://journals.lww.com/jhypertension/pages/default.aspx

3. Velliquette R., Kossover R., Previs S. et al. Lipid-lowering actions of imidazoline antihypertensive agents in metabolic syndrome X. Naunyn Schmiedebergs Arch Pharmacol. 2006;372(4):300-12 www.springerlink.com/content/100530

4. Konrady A., Kasherininov Y., Shavarov A. et al. How can we block sympathetic overactivity? Effects of rilmenidine and atenolol in overweight hypertensive patients. J Hum Hypertens. 2006;20(6):398-406 www.nature.com/jhh/index.html

5. Konieczny B., Hefczyc J., Szygula B. et al. Effect of rilmenidine (Tenaxum) on the activity of the autonomic nervous system in patients with hypertension and asthma. Wiad Lek. 2003;56(11-12):527-31 http://wiadomoscilekarskie.pl/pl/welcome