Стентиране или медикаментозно лечение при стенози на интракраниални артерии?



01/02/2012

Агресивната медикаментозна терапия е с предимства пред перкутанната ангиопластика и стентиране (PTAS) с помощта на Wingspan* стент (на снимка В), тъй като при инвазивния метод нараства риска за ранен исхемичен мозъчен инсулт, показаха резултатите от проучването SAMMPRIS**, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1).

Стенозите на интракраниалните артерии с атеросклеротична генеза са най-честата причина за исхемичен инсулт, с висок риск за рецидив на инцидентите.

Пациентите с транзиторна исхемична атака (TIA), инсулт или тежка стеноза (70 до 99% от диаметъра на основен интракраниален съд) са с особено висок риск за инцидент в басейна на съда, независимо от профилактичния прием на ацетилсалицилова киселина (ASA) и добър контрол на съдовите рискови фактори.

Съществуват две стратегии при високорисковите пациенти: агресивна медикаментозна терапия (комбинирано антитромботично лечение и интензивен контрол на рисковите фактори) и перкутанна транслуменна ангиопластика и стентиране (PTAS). Инвазивният метод се налага все повече, като единствената одобрена от FDA стент-система е Wingspan, която се използва и в Европа.

В SAMMPRIS са включени пациенти, които са преживели TIA или исхемичен мозъчен инсулт, дължащ се на стеноза от 70 до 99% в главен интракраниален съд, които са рандомизирани на агресивно медикаментозно лечение или на стентиране.

Първичната крайна точка е инсулт или летален изход в рамките на 30 дни след приема на медикаментите или след реваскуларизационната процедура за съответната лезия. Включени са 451 болни, от които 227 са на консервативно лечение, а 224 - на инвазивна интервенция.

Медикаментозната терапия включва 325 mg ASA на ден, 75 mg clopidogrel до 90-ия ден след включване в проучването, контролиране на първичните рискови фактори (повишено систолно артериално налягане, високи нива на LDL-холестерол) и на вторичните рискови фактори (захарен диабет, повишен non-HDL холестерол, тютюнопушене, наднормено тегло и слаба физическа активност).

Рандомизирането е било спряно след 451-я пациент, поради високия процент на инсулт или смърт в инвазивната група – 14.7%, спрямо този в медикаментозната – само 5.8%. След 30-ия ден инсулт в съответната зона на артерията настъпва при 13 болни от всяка една група, при среден период на проследяване 11.9 месеца.

Медикаментозното лечение е с предимства пред инвазивното, смятат авторите, тъй като първична крайна точка е възникнала при 20% от стентираните в края на първата година и при 12.2% от пациентите на медикаментозна терапия. (ОИ)

* www.bostonscientific.com/templatedata/imports/collateral/Neuro/spec_wingspan_gw_01_us.pdf

** SAMMPRIS - Stenting and Aggressive Medical Management for Preventing Recurrent Stroke in Intrcranial Stroke Program

Използван източник:

1. Chimowitz M., Lynn M., Derdeyn C. et al. Stenting versus aggressive medical therapy for intracranial arterial stenosis. NEJM 2011 www.nejm.org