Повишаването на сърдечната честота в покой увеличава сърдечносъдовата смъртност с течение на времето



01/02/2012

Повишаването на сърдечната честота (СЧ) в покой с течение на времето е свързано със значително увеличение на смъртността от исхемична болест на сърцето (ИБС) и малко, но статистически значимо нарастване и на общата смъртност, показаха резултатите от 10-годишно проучване в Норвегия, публикувани в списание Journal of the American Medical Association (1).

Проучването е проспективно и обхваща 13 499 мъже и 15 826 жени без изходно сърдечносъдово заболяване (ССЗ). СЧ е измерена изходно и след средно 10-годишен период.

Участниците с изходна СЧ в покой 85 удара в минута, показват приблизително два пъти по-висок риск за смърт от ИБС в сравнение с тези, при които СЧ е <70 удара в минута както в началото, така и в края на проучването (8.2 спрямо съответно 17.2 смъртни случая на 10 000 пациента-години).

Изследваната група с изходна СЧ в покой между 70 и 85 удара в минута (уд/мин), при която СЧ е повишена до >85 удара в минута (при повторното изследване след 10-годишен период), демонстрират увеличение с 80% на риска за смърт от ССЗ в сравнение с тази група, при която СЧ си остава в посочения диапазон.

Връзката на промяната в СЧ с общата смъртност е подобна на тази при сърдечносъдовата смъртност, макар че статистическата асоциация е по-слаба. Повишаването на СЧ през първите три години от проследяването не е имало значимо отражение върху смъртността.

Сърдечната честота в покой е модифицируем рисков фактор, които може да търпи промени в хода на времето във връзка с физическата активност, взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда, клиничното състояние на пациента и медикаментозната терапия.

По-голяма част от проведените в тази област клинични проучвания показват връзка между повишението на СЧ в покой и общата смъртност. Липсата на промяна в този показател при дългосрочно проследяване би могла да бъде маркер на по-здравословен начин на живот, като например редовна физическа активност и липса на тютюнопушене.

Установените в настоящото проучване зависимости имат своето клинично значение – СЧ в покой е изключително удобен прогностичен показател, отчитайки лесното и бързо събиране на данни, както изходно, така и при проследяването на пациентите. По този начин биха могли да се открият асимптомни случаи, които биха имали полза от прилагане на първично профилактични методи. (ЯС)

Използван източник:

1. Nauman J., Janszky I., Vatten L. et al. Temporal changes in resting heart rate and deaths from ischemic heart disease. JAMA 2011; 306:2579-2587 www.ntnu.edu/documents/139226/8932977/JAMA-2011-Nauman-2579-87.pdf