Ородисперсната форма на meloxicam е с подобрена ефективност и поносимост



01/02/2012

COX-2 инхибиторът meloxicam е ефективна терапевтична алтернатива за повлияване на болката и възпалението при пациенти с ревматологични заболявания. Съществено негово предимство пред неселективните нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) е значително по-ниската честота на гастроинтестинални странични ефекти (1).

Новата лекарствена форма – meloxicam под формата на ородисперсни (разтворими в устата) таблетки - Trosicam ОDT на фармацевтичната фирма CSC Pharmaceuticals, осигурява лесно приложение, по-бърза резорбция и начало на действие, както и по-добър профил на поносимост в сравнение с обикновените таблетки, съдържащи медикамента.

Въпреки добре известната ефективност на неселективните НСПВС при лечението на болка и възпаление, съществен проблем в клиничната практика са страничните им ефекти, особено от страна на гастроинтестиналния тракт (ГИТ).

Данните от епидемиологични проучвания показаха, че 10-20% от пациентите, лекувани с НСПВС, имат гастродуоденални ерозии или язви, като в 60% от случаите тези усложнения настъпват при дългосрочно лечение с тези медикаменти.

През 90-те години на миналия век, с помощта на молекулярната биология, бяха идентифицирани двe изоформи на ензима циклооксигеназа (COX)- COX-1 и COX-2, които са с различна молекулна структура и се кодират от различни гени.

Беше установено, че COX-1 катализира продукцията на простагландини (PGI - простациклин, Pg E2, тромбоксан А2), които осигуряват протекция на лигавицата на ГИТ (PGI – простациклин, Pg E2) и други физиологични функции като вазодилатация и увеличаване на бъбречния кръвоток, докато COX-2 участва в образуването на патологични простагландини, медииращи възпаление, болка и фебрилитет.

Селективните и парциално селективните инхибитори на COX-2 (като meloxicam) дават възможност да се намали сигнификантно честотата на нежеланите ефекти от страна на ГИТ, които са обусловени от потискането на COX-1, като в същото време се запазва терапевтичната ефективност.

Фармакокинетични свойства на meloxicam

Meloxicam e енолкарбоксамид, инхибиращ в по-голяма степен циклооксигеназа-2 (COX-2), oтколкото COX-1. В in vitro проучвания с човешки тъкани е потвърден високият афинитет на meloxicam към COX-2, докато активността на COX-1 се потиска само от най-високите концентрации на медикамента.

Meloxicam има бионаличност от 89% след перорално приложение, свързва се здраво с плазмените протеини и полуживотът му е 20-24 часа. Тези фармакокинетични особености позволяват еднократен дневен прием, който съдейства за комплайънса на болните към терапията.

Еднократният дневен прием създава предпоставка за по-лесно спазване на лечението, по-малка вероятност за прекъсването му от пациентите с хронични ревматологични заболявания, което е с важно клинично предимство на мелоксикам.

След резорбцията си в устната кухина или ГИТ, meloxiсam бързо прониква в синовиалната течност, където концентрацията му 45-57% oт плазмената. Фармакокинетиката му не се повлиява съществено нито при много възрастни болни, нито при пациенти с умерено нарушена бъбречна или чернодробна функция.

Ефективност на meloxicam при ревматологични заболявания

Ефикасността и поносимостта на meloxicam при лечението на болка и възпаление, асоциирани с ревматологични и мускулноскелетни заболявания, е оценена в редица клинични проучвания. Те сравняват meloxicam в дози 7.5-15 mg/ден, прилаган в продължение на две седмици до 12 месеца, с плацебо или с други НСПВС.

Резултатите от тях показват, че ефикасността на meloxicam е сигнификантно по-голяма от тази на плацебо и сходна с ефективността на неселективните НСПВС, но честотата на нежелани странични ефекти (особено гастроинтестинални) е значително по-ниска при пациентите, лекувани с meloxicam, отколкото при получавалите други НСПВС.

Meloxicam, приложен в доза 7.5-15 mg/ден, осигурява ефективно облекчаване на болката и сковаността при пациентите с остеоартрит (ОА), при ниска честота на нежелани странични реакции, показаха резултатите от рандомизирано, двойно-сляпо, мултицентърно проучване, публикувани в списание Archives of Internal Medicine (2).

Участниците са 774 болни с диагностициран OA на тазобедрената или на колянната става. Те са рандомизирани на лечение с meloxicam в дози 3.75, 7.5 и 15 mg/ден, diclofenac 100 mg/ден или плацебо за период от 12 седмици. Ефикасността на терапията е оценена чрез индекса на WOMAC*.

Анализът на данните установява сигнификантно подобрение на всички елементи на този индекс при лекуваните с meloxicam 7.5-15 mg/ден или diclofenac, спрямо плацебо, без да има статистически значима разлика в ефективността на двете НСПВС. Терапевтичен ефект от приложението на meloxicam е наблюдаван след две седмици на лечение, задържал се е до края на проучването и е бил дозозависим.

Не е установена връзка между дозата на meloxicam и честотата на нежелани ефекти от страна на ГИТ, която и за трите дози на meloxicam е била сходна с наблюдаваната при прием на плацебо (съответно 17.2% за плацебо, 19.5, 20.1 и 17.3% за meloxicam 3.75, 7.5 и 15 mg/ден). За разлика от това, при 28.1% от лекуваните с diclofenac е имало гастроинтестинални странични реакции.

Няма значима разлика в ефикасността на двата медикамента, но поносимостта към meloxicam е била сигнификантно по-добра отколкото тази към diclofenac, е изводът на авторите.

Гастроинтестинална поносимост

Терапията с meloxicam е асоциирана със сигнификантно по-ниска честота на нежелани гастроинтестинални странични ефекти, отколкото лечението с други НСПВС, включително и diclofenac, показаха резултатите от мащабното, двойно-сляпо, международно, рандомизирано, проспективно проучване MELISSA (The Meloxicam Large Scale International Study Safety Assesment).

Всички болни са с ОА и са рандомизирани на терапия с meloxicam 7.5 mg или на diclofenac със забавено освобождаване 100 mg (каквито са препоръчваните дози за приложение при остеоартрит) за период от 28 дни.

Основна цел на проучването е оценка на настъпилите във връзка с лечението нежелани ефекти, както и определяне на терапевтичната ефективност на двата медикамента. Участниците са общо 9323 души, от които 4635 са получавали meloxicam и 4688 - diclofenac.

Резултатите показват, че лечението с meloxicam е асоциирано със значимо по-малко нежелани ефекти от страна на ГИТ, отколкото терапията с diclofenac – 13% за meloxicam спрямо 19% за diclofenac (p<0.001).

При оценка на честотата на възникване на най-разпространените гастроинтестинални усложнения, се оказва, че приемът на meloxicam e асоцииран със сигнификантно по-ниска честота на диспепсия, гадене и повръщане, коремна болка и диария, в сравнение с терапията с diclofenac.

Резултатите от проучването SELECT (Safety and Efficacy Large-scale Evaluation of Cyclo-oxygenase inhibiting Therapies) са сходни с тези от MELISSA. SELECT e голямо, рандомизирано, двойно-сляпо изпитване с продължителност 28 дни. 4320 пациенти са рандомизирани на meloxicam 7.5 mg/ден, а 4336 – на piroxicam 20 mg/ден.

Нежелани гастроинтестинални реакции са настъпили при 10.3% при лекуваните с meloxicam спрямо 15.4% от получавалите piroxicam (p<0.001).

Trosicam ODT в България

От няколко месеца в България е регистриран meloxicam под формата на ородисперсни (oro-dispersible) таблетки – Trosicam ODT на фирма CSC Pharmaceuticals.

Това е единствената ородисперсна лекарствена форма от групата на НСПВС, която съдържа meloxicam. Тя улеснява още повече приема на медикамента, ускорява резорбцията и неговото действие. ODT освобождава 99.5% от активната субстанция до 30-ата минута след приема или това е два пъти по-бързо в сравнение с обикновената таблетка, която съдържа мелоксикам (4).

Резултатите от фармакологично проучване показват, че в in vitro условия ородисперсните таблетки meloxicam осигуряват три пъти по-бързо освобождаване на медикамента и отделят 12 пъти повече активно вещество в рамките на първите 10 минути след приема, в сравнение с обикновената лекарствена форма.

Предимствата на Тrosicam ODT са:

- лесен прием без вода – таблетката се поставя върху езика и се разтваря за по-малко от 60 секунди

- бързо начало на действие - ефектът му настъпва много по-бързо, в сравнение с този на обикновените лекарствени форми, съдържащи meloxicam

- подобрена гастроинтестинална поносимост - поради разтварянето на таблетките Trosicam ODT в устната кухина, медикаментът няма директен контакт с лигавицата на ГИТ

- точна дозировка – таблетката от 15 mg може да се раздели наполовина

- алтернатива е на обикновените таблетки - много подходящ за пациенти, имащи трудности с преглъщането

При пациенти, при които се налага провеждане на терапия с meloxicam, Trоsicam ODT осигурява удобен прием, бързо начало на действие и по-добър комплайънс на болните (придържане към терапията ), което е важно за лечението на ревматологичните заболявания. (ЗВ)

* Индексът на WOMAC (Western Ontario and McMaster Universities) се използва за оценка на остеоартрита като включва въпроси относно тежест на болката, скованост и ограничение на физическата активност. По-високият общ сбор е показател за по-голяма тежест на заболяването www.rheumatology.org/practice/clinical/clinicianresearchers/outcomes-instrumentation/WOMAC.asp

Изпoлзвани източници:

1. Del Tacca M., Colucci R., Fornai М. et al. Efficacy and tolerability of meloxicam, a COX-2 preferential nonsteroidal anti-inflammatory drug. Clin Drug Invest. 2002;22(12) www.medscape.com

2. Yocum D, Fleischmann R, Dalgin P, et al. Safety and efficacy of meloxicam in the treatment of osteoarthritis: a 12-week, double-blind, multiple-dose, placebo-controlled trial. The Meloxicam Osteoarthritis Investigators. Arch Intern Med 2000; 160: 2947-54 http://archinte.ama-assn.org

3. Swamy P., Areefulla S., Shirsand S. et al. Orodispersible tablets of meloxicam using disintegrant blends for improved efficacy. Indian J Pharm Sci 2007;69:836-40 www.ijpsonline.com

4.Singh J., Singh R. Optimization and formulation of orodispersible tablets of meloxicam. Trop J Pharm Res 2009, 8 (2):152-159 www.tjpr.org