Контролът на сърдечната честота е по-ефективен при ПМ и СН



01/02/2012

Контролът на сърдечната честота (СЧ) показва по-висока ефективност и е свързан с по-малко разходи при пациенти с предсърдно мъждене (ПМ) и сърдечна недостатъчност (СН), в сравнение с контрола на сърдечния ритъм, и съответно се препоръчва като стратегия на първи избор, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Pharmacotherapy (1).

Проучването използва статистически аналитичен модел за създаване на симулирана кохорта от болни на възраст над 65 години с пароксизмално или персистиращо ПМ и СН на базата на реално съществуващи групи от пациенти, включени в две големи проспективни рандомизирани проучвания (AF-CHF и CTAFI*) и в post hoc анализ на изпитването AFFIRM.

В изчислението на цената на лечението се включват следните разходи:

- болнично лечение при рецидиви на ПМ или изостряне на СН

- краткосрочно лечение на амиодарон-индуцирания хипертиреоидизъм

- лечение за амиодарон-индуцирана пулмонална фиброза

- електрокардиоверсио

- аблационни процедури

- медикаменти за контрол на СЧ

- цена на лечение с amiodarone

- цена на лечението и проследяването на ефекта от лечението с warfarin

Авторите установяват, че средната цена за доживотно лечение на ПМ на фона на СН, при избор на стратегия с контрол на СЧ, е $7231, а при контрол на сърдечния ритъм - $16 291 (средно $9000 се спестяват при избор на стратегия с контрол на СЧ).

Освен това при спомената група пациенти изборът на терапевтична стратегия за контрол на СЧ е свързан с намаляване на честотата на хоспитализациите и с подобрение на качеството на живот в сравнение със стратегията за контрол на сърдечния ритъм.

ПМ е най-срещаното ритъмно нарушение, като неговата честота се очаква да нараства в развитите държави поради застаряване на населението. Свързано е с влошаване на качеството на живот и повишение на заболеваемостта и смъртността, а също така и с увеличие на разходите за здравеопазване.

СН също се среща сравнително често, значително увеличава заболеваемостта и смъртността и представлява значителен икономически товар. ПМ и СН имат някои общи рискови фактори и често се наблюдават едновременно при един и същи пациент.

Съчетанието на двете състояния води до потенциране и поддържане на патофизиологичните промени и е свързано с по-лоша прогноза, отколкото при всяко едно от двете заболявания поотделно.

Проведени са голям брой клинични проучвания, които сравняват двете терапевтични стратегии при ПМ - контрол на СЧ или контрол на сърдечния ритъм, включително и при болни със СН. Повечето от тях не показват значима разлика по отношение на смъртността в полза на някоя от стратегиите.

Но настоящото проучване показва определени предимства при контролиране на СЧ в сравнение с контролирането на сърдечния ритъм и освен това е първото, което сравнява икономическата ефективност на двете стратегии и доказва, че контролът на СЧ е над два пъти по-ефективен терапевтичен подход. (ЯС)

* Акроними на клинични проучвания:

AF-CHF - Atrial Fibrillation and Congestive Heart Failure

CTAFI - Canadian Trial of Atrial Fibrillation Investigators

AFFIRM - Atrial Fibrillation Follow-up Investigation of Rhythm Management

Използван източник:

1. Perez A., Touchette D., DiDomenico R. et al. Comparison of rate control versus rhythm control for management of atrial fibrillation in patients with coexisting heart failure. A cost-effectiveness analysis. Pharmacotherapy 2011;31(6):552-565 www.medscape.com/viewarticle/744772