Краткосрочна антиандрогенна терапия и лъчетерапия при локализиран карцином на простатата



01/12/2011

При пациенти с аденокарцином на простатата (стадий Т1b, T1c, T2a, T2b) и серумни нива на PSA</=20 ng/ml, антиандрогенната терапия в продължение на четири месеца, като допълнение на лъчетерапията (комбинирана терапия), води до удължаване на общата преживяемост и до значително намаление на свързаната със заболяването смъртност, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание New England Journal of Medicine (1).

Според post-hoc анализа на авторите, най-голяма полза от така проведената терапия има при пациенти с интермедиерен риск (дефиниран като PSA 7, стадий Т1b-T2b).

Хирургичното лечение и лъчетерапията, навлезли в практиката преди около 30 години, доведоха до значително намаляване на смъртността от карцином на простатата.

Въвеждането на обратимата андрогенна супресия, с използване на активиращи лутеинизиращия хормон аналози, води до индукция на апоптоза на туморните клетки (които отговарят на тази терапия – androgen responsive), подобрява контрола на туморния растеж и удължава времето до появата на метастази.

Данни от фаза 3 клинични проучвания при пациенти с локализиран карцином на простатата в напреднал стадий (без метастази) показаха, че дългосрочното приложение на андроген депривационната терапия (ADT) води до увеличаване на преживяемостта, но се асоциира и със значителни токсични ефекти.

Приложението на краткосрочна ADT четири месеца преди и по време на лъчетерапията и при по-напреднали стадии на болестта (до T1-4, NX, M0) подобрява контрола на туморния растеж.

В настоящото проучване са рандомизирани 1979 пациенти с карцином на простатата в ранни стадии (Т1b, T1c, T2a, T2b) и нива на простатно-спецфичния антиген (PSA)</=20 ng/ml, разделени на група само на лъчетерапия (992 души) и 987 болни, при които е проведена и ADT за общо четири месеца (два месеца преди и два месеца по време на лъчетерапията).

Първичната крайна точка е общата преживяемост. Вторичните крайни точки включват специфична за заболяването смъртност, честота на далечните метастази, нарастващи нива на PSA (биохимичен показател за прогресия), както и честотата на позитивните резултати от биопсия на простатата след две години. Средният период на проследяване е бил 9.1 години.

Средната преживяемост за период от 10 години е била 62% в групата с адювантна ADT (комбинирана терапия) в сравнение с 57% в групата само на лъчетерапия (р=0.03). Медикаментозната андрогенна супресия е довела и до допълнително понижение на свързаната с онкологичното заболяване смъртност от 8 на 4% (-87%, р=0.001).

Сходни са данните и относно другите вторични критерии – при комбинираната терапия намаляват значително нивата на PSA, далечните метастази и позитивните за рецидив на карцинома резултати от биопсията.

При двете групи ранната и късна токсичност вследствие на лъчетерапията е сходна.

Комбинираната терапия (лъчелечение и ADT) подобрява преживяемостта при болните в групата с интермедиерен, но не и с нисък риск (оценен чрез TNM, PSA и скор на Gleason), което налага внимателното й приложение при най-ранните стадии на заболяването. (ОИ)

Използван източник:

1. Jones C., Hunt D., McGowan D. et al. Radiotherapy and short-term androgen deprivation for localized prostate cancer. NEJM 2011; 365: 107-18 www.nejm.org