Идентифициране на пациентите с висок риск при остра симптоматична белодробна емболия



01/12/2011

При хемодинамично стабилни пациенти с остра форма на симптомна белодробна емболия (БЕ), комбинацията от диагностични методи (ехокардиография, тропонинов тест и ехографско изследване с пълна компресия на венозните съдове на долните крайници) подобрява прогностичната оценка, в сравнение със самостоятелното използване на всеки един от тези методи, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Thorax (1).

Според авторите, използването на два от посочените диагностични метода подпомага идентифицирането на болните с висок риск за летален изход. Стратификацията на риска е важна, тъй като тя определя поведението при отделните пациенти – прием в интензивно отделение или започване на тромболитична терапия.

Ехокардиографията може да диагностицира деснокамерната дисфункция при пациенти с остра форма на БЕ, но има ниска предиктивна стойност по отношение на вътреболничната смъртност, свързана с БЕ. Някои проучвания препоръчват комбинирането й с лабораторни биомаркери, с цел подобряване на прогностичния резултат.

Масивната или високорискова белодробна емболия се характеризира с хемодинамична нестабилност, резултат от миграцията на тромба и срив на кардиоваскуларната система. Рецидивиращите тромбемболии, в допълнение към тези хемодинамични промени, допълнително влошават прогнозата при нормотензивни пациенти.

Настоящото проучване има за цел да установи дали комбинирането на ехографията на венозните съдове на долни крайници с пълна компресия (complete compression ultrasound - CCUS) за диагностициране на дълбока венозна тромбоза (deep venous thrombosis – DVT, ДВТ) с изследването на сърдечния тропонин и трансторакалната ехокардиография за уточняване на деснокамерна дисфункция има по-добра предиктивна стойност при идентифицирането на високорискови хемодинамично стабилни болни с БЕ.

В проучването се оценява прогностичната стойност на трите диагностични метода – CCUS, ехокардиография и сърдечен тропонин – по отношение на първичната крайна точка от БЕ-свързана смъртност в рамките на 30 дни от диагностициране на белодробна емболия.

От 591 пациенти, включени в проучването с диагностицирана БЕ, първичната крайна точка настъпва при 37 болни (6.3%). Пациентите с деснокамерна дисфункция (доказана ехокардиографски) и придружаваща дълбоката венозна тромбоза (доказана чрез CCUS) имат БЕ-свързана смъртност от 19.6%, в сравнение със 17.1% при болни с повишен TnI и DVT и 15.2% при болни с повишен тропонин и деснокамерна дисфункция.

Съвместното използване на кой да е от двата диагностични метода значително подобрява прогнозирането на състоянието на болните, в сравнение със самостоятелната им употреба. Използването и на трите метода не повишава предиктивността по отношение на смъртността от БЕ. (ОИ)

Използван източник:

1. Jimenez D., Aujesky D., Moores L. et al. Combinations of prognostic tools for identification of high-risk normotensive patients with acute symptomatic pulmonary embolism. Thorax 2011; 66: 75-81 www.thoraxjnl.com