Антихипертензивна ефективност на candesartan



01/12/2011

Лечението с candesartan – като монотерапия, или в комбинация с тиазиден диуретик, е ефективна и безопасна терапевтична алтернатива за пациентите с артериална хипертония (АХ), показаха резултатите от редица клинични проучвания (1-7).

Фармакокинетика на candesartan

Candesartan cilexetil, приет в неактивна форма, бързо и пълно се конвертира в активна субстанция - candesartan, по време на гастроинтестиналната резорбция.

Данни от in vitro проучвания показват, че candesartan има най-висок афинитет към ангиотензин 1 (AT1)-рецепторитe от всички налични до момента АТ1-рецепторни блокери и високите концентрации на ангиотензин II (АТ II) не го изместват от рецепторите.

Здравото и трайно свързване на candesartan с AT1-рецепторите осигурява ефективна блокада на негативните сърдечносъдови ефекти на АТ II (1).

Candesartan има две одобрени показания – терапия на артериална хипертония (АХ) и на сърдечна недостатъчност (СН) с понижена левокамерна функция. Освен това, медикаментът осигурява допълнителни предимства при лечението на бъбречни заболявания и на диабетна ретинопатия.

Антихипертензивна ефективност

Терапията с сandesartan води до дозо-зависимо понижение на артериалното налягане. Периферното съдово съпротивление намалява, докато сърдечната честота, ударният обем и сърдечният дебит не се повлияват значимо (2).

Антихипертензивният ефект се изявява в най-голяма степен през първите две седмици от началото на терапията, като се разгръща напълно до края на четвъртата седмица след започване на лечението.

С еднократен дневен прием, ефектът върху артериалното налягане (АН) се задържа за 24 часа. Прилаган като еднократна дневна монотерапия, сandesartan cilexetil 8 mg е също толкова ефективен, колкото и enalapril 10-20 mg, amlodipine 5 mg или hydrochlorothiazide 25 mg, а candesartan cilexetil 16 mg е по-ефективен от losartan 50 mg (3).

Данните от редица клинични проучвания показаха, че candesartan и irbesartan могат да са по-ефективни от losartan (4). Изледвания с амбулаторно мониториране на АН, при които се пропуска или забавя приемът на съответния медикамент, показаха, че антихипертензивното действие на candesartan cilexetil продължава и след 24-часовия интервал на дозиране, докато ефектът на losartan бързо намалява след този период от време.

Candesartan cilexetil оказва допълнителен хипотензивен ефект, когато се добави към hydrochlorothiazide. Комбинациите сandesartan/hydrochlorothiazide (CC/HCTZ) и amlodipine имат сходен хипотензивен ефект при пациенти с АХ и с незадоволителен контрол на АН на фона на монотерапия, но терапевтичният режим CC/HCTZ се толерира по-добре, показаха резултатите от мултицентърно, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване (5).

След първоначален период от две седмици, по време на който пациентите са продължили да приемат по-рано предписаната им антихипертензивна терапия, болните със стойности на диастолното АН 90-110 mmHg и на систолното АН</= 180 mmHg са преминали на лечение с CC/HCTZ (n=101) или с amlodipine (n=102), приети веднъж дневно през устата.

След осем седмици на лечение и при двете терапевтични групи е постигната сходна редукция на АН – средното понижение на систолното и на диастолното АН е било съответно -15.4/-11.9 mmHg за CC/HCTZ и -15.7/-12.0 mmHg за amlodipine. Контрол на АН е постигнат при 84.2% от получаващите CC/HCTZ и при 84.5% от лекуваните с amlodipine.

Шестима (5.9%) от пациентите на терапия с CC/HCTZ и 18 (17.6%) от тези на лечение с amlodipine са прекратили лечението, като съответно при 1 и при 11.8% това е било поради нежелани лекарствени ефекти. Най-често наблюдаваните странични реакции са били периферни отоци – настъпили са при двама от лекуваните с CC/HCTZ и при 19 от тези на терапия с amlodipine.

Candesartan cilexetil 8 или 16 mg е ефективна терапевтична алтернатива на монотерапията на АХ с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (ACEI), бета-блокери (BB), блокери на калциевите канали (CCB) или диуретици, показаха резултатите от oтворено, рандомизирано, проспективно, паралелно-групово изследване (6).

Участниците са пациенти на възраст 18-75 години с лека до умерена АХ. По време на началния четириседмичен период на проучването е продължена съответната антихипертензивна терапия с ACEI, BB, CCB или диуретик. След това пациентите са рандомизирани в две терапевтични групи – приемащи candesartan cilexetil 8 mg (n=985) или candesartan cilexetil 16 mg (n=982) един път дневно за период от 8 седмици.

След четири седмици на лечение с ангиотензин-рецепторния блокер в дози от 8 и от 16 mg, стойностите на систолното и на диастолното АН са се понижили средно със съответно -7+/-10 и -14+/-17 mmHg и с -8+/-10 и -16+/-16 mmHg.

Процентът на пациентите, които са били с гранично повишени стойности на АН или с АХ след четири седмици на терапия е бил по-нисък при лекуваните с по-високата доза на candesartan – 16 mg, отколкото при приемащите медикамента в доза от 8 mg – съответно 7.1 и 5.3% срещу 9 и 7.4%.

Антихипертензивната терапия с candesartan при възрастни пациенти с АХ е ефективна и е асоциирана с умерено понижение на честотата на сърдечносъдовите събития и със значително намаление на броя на случаите с нефатален инсулт, показаха данните от проучването SCOPE, публикувани в Journal of Hypertension (7).

В SCOPE (Study on Cognition and Prognosis in the Elderly) участват 4964 пациенти на възраст 70-89 години. Те са рандомизирани да получават candesartan или плацебо, а при незадоволителен контрол на АН – и други антихипертензивни средства (най-често тиазиден диуретик). Средният период на проследяване е 4.7 години.

АН се е понижило с 21.7 mmHg за систолното и с 10.8 mmHg за диастолното АН при лекуваните с candesartan и съответно с 18.5/9.2 mmHg при контролната група.

Базираната на сandesartan терапия е била асоциирана със статистически значимо понижение на честотата на нефатален инсулт (с 27.8%, р=0.04). Броят на пациентите, при които е настъпило значимо влошаване на когнитивните функции или са развили деменция, е бил сходен между двете групи.

Поносимост

Candesartan не инхибира ангиотензин конвертиращия ензим (ACE), известен още като киназа II (ензимът, който превръща ангиотензин I в ангиотензин II и разгражда брадикинина), или други хормонални рецептори, или йонни канали, имащи важно значение за сърдечносъдовата регулация.

Поради това, медикаментът има по-малко странични ефекти, в частност по-рядко причинява кашлица, която е честа при прием на инхибитори на АCE (ACEI). (ЗВ)

Използвани източници:

1. Vanderheyden P., Fierens F., Vauquelin G. Angiotensin II type 1receptor antagonists. Why do some of them produce insurmountable inhibition? Biochem Pharmacol. 2000;60:1557 www.journals.elsevier.com

2. New Zealand emedicines and medical devices safety authority data sheet www.medsafe.govt.nz/profs/datasheet/a/Atacandtab.htm

3. Severs P. Candesartan cilexetil: a new, long-acting, effective angiotensin II type 1 receptor blocker. J Hum Hypertens. 1997;11(Suppl 2): S91–S95 www.nature.com

4. Vit D., White W., Ridley E. et al. A forced titration study of antihypertensive efficacy of candesartan cilexetil in comparison to losartan: CLAIM Study II. J Hum Hypertens. 2001;15:475–480

5. Fogari R., Mugellini A., Derosa G. CANDIA (Candesartan and diuretic vs amlodipine in hypertensive patients) Study Group: efficacy and tolerability of candesartan cilexetil/hydrochlorothiazide and amlodipine in patients with poorly controlled mild-to-moderate essential hypertension. J Renin Angiotensin Aldosterone Syst. 2007;8(3):139–144 www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17907102

6. Asmar R., Porcellati C., Dusing R. et al. Switch form ABCD pretreatment to A-II-A treatment: a multinational, open, centrally randomized, prospective, parallel-group comparison. Drugs XPTL. Clin. Res. 2004; XXX(4):1-9 www.cmcv.org

7. Lithell H, Hansson L, Skoog I. et al. The Study on Cognition and Prognosis in the Elderly (SCOPE): principal results of a randomized double-blind intervention trial. J Hypertens. 2003 May;21(5):875-86 http://journals.lww.com/jhypertension