Серумни маркери за фиброза определят прогнозата при хроничен хепатит С



01/11/2011

Изходните нива на серумните маркери за фиброза са значително повишени при пациентите с хроничен хепатит С, които са с риск за клинична и хистологична прогресия на болестта, показаха резултатите от проучването HALT-С*, публикувани в списание Gut (1).

Изследването на тези показатели е от полза при идентифициране на болните, които биха имали полза от по-често и по-интензивно наблюдение.

В рандомизираната фаза на изследването HALT-C са включени 462 пациенти, които не са отговорили на предшестващата терапия с peginterferon и ribavirin. При всички участници в началото на проучването, а след това - на всеки 12 месеца, са изследвани серумните маркери за чернодробна фиброза - хиалуроновa киселина (НА), N-терминален пептид на проколаген тип 3, тъканен инхибитор на матриксна металопротеиназа-1 (TIMP-1) и YKL-40**.

Средната възраст на болните е била 49.5 години и 39% от тях са били с хистологично доказана чернодробна цироза в началото на проучването. На всички пациенти е извършена изходна чернодробна биопсия и контролни биопсии в края на втората и четвъртата година. Те са проследени за среден период от три години и половина.

Оценката на клиничния изход включва: развитието на чернодробна недостатъчност, хепатоцелуларен карцином, смърт или нарастване на скора по Child-Pugh >/=7 точки. Хистологичното прогресиране на заболяването при болните без цироза е дефинирано като нарастване с >/=2 точки на скора на Ishak*** за фиброза.

Резултатите показват, че изходните нива на НА, YKL-40 и TIMP-1, в комбинация и с други лабораторни показатели, са в статистически значима корелация с клиничния изход при 69 (15%) от пациентите с прогресия на заболяването (p<0.0001).

Всички серумни маркери за фиброза са в статистически значима асоциация с хистологичната прогресия на фиброзата, настъпила при 70 (33%) от 209 пациенти с цироза (p<0.0001). Но най-добрите предиктори за хистологична прогресия са изходните нива на НА и тромбоцитният брой.

Най-удачният прогностичен мултивариационен модел за определяне на изхода от болестта включва изходните серумни нива на билирубин, албумин, international normalised ratio (INR) и YKL-40. При 33% от болните с цироза, повишаването на серумните маркери за фиброза се асоциира с прогресиране на хистологичните промени.

Настоящите указания за хроничен хепатит С препоръчват извършването на чернодробна биопсия при потенциални кандидати за антивирусна терапия, с цел стадиране на заболяването и определяне на терапевтично поведение.

Поради рисковете, свързани с извършването на биопсичното изследване, е от изключителна важност въвеждането на неинвазивен метод за бързо идентифициране на пациентите с риск за развитие на чернодробна фиброза. (ОИ)

* Hepatitis C Antiviral Long-term Treatment against Cirrhosis

** TIMP е гликопротеин, който е естествен инхибитор на матриксните металопротеинази (MMPs) – група пептидази, учасващи в деградацията на екстрацелуларния матрикс. Серумните нива на N-терминален пептид на проколаген тип 3 се считат за полезен маркер за тъканната фиброгенеза. YKL-40 е белтък с ненапълно изяснени функции; предполага се, че вероятно участва в ремоделирането на тъканите.

*** Системата на Ishak за чернодробна фиброза оценява следните показатели: наличие на “piecemeal” некроза, на конфлуираща и портална некроза, фокално възпаление, характеристика на фиброзните промени. Интерпретацията на резултатите е: 0 точки – липсва активност, 1-4 т. – минимална активност, 5-8 т. – умерена активност, 9-12 т. – средна активност, 13-18 т. – подчертана активност.

Използван източник:

1. Fontana R., Dienstag J., Bonkovsky H. et al. Serum fibrosis markers are associated with liver disease progression in non-responder patients with chronic hepatitis C. Gut 2010; 59-1401-1409 http://gut.bmj.com