Гинекологични невроендокринни тумори



01/09/2011

Гинекологичните невроендокринни тумори (NETs) са хетерогенна група редки злокачествени заболявания, за които е трудно да се изработят единни стандарти за лечение.

Американското Society of Gynecology Oncology (SGO), на базата на натрупаните досега данни, публикува терапевтични насоки за поведение, които се основават на мултимодален подход в зависимост от степента на засягане на първичния орган и от разпространението на заболяването (1).

Авторите са направили обзор на литературните данни за периода 1966-2011 за пациентки, диагностицирани с гинекологични NETs с първична локализация във влагалището, маточната шийка, матката и яйчниците.

Резултатите показват, че в повечето случаи е уместно прилагането на мултимодален подход в лечението, което разделя туморите на две основни групи: ниско- и високодиференцирани.

Например, предлаганият алгоритъм за невроендокринни кациноми на маточната шийка предполага разделянето на туморите на ранен (I-IIA) или късен (IIB-IV) стадий.

Туморите в ранен стадий се разделят в две групи според размера: 4 cm. Цервикалните NETs са хистологично и клинично сходни с дребноклетъчния белодробен карцином.

Туморите в ранен стадий (4 cm) трябва да се подложат на неоадювантна химиотерапия или на комбинирана химио- и лъчетерапия (протокол на Hoskin).

Туморите в късен стадий се подлагат на комбинирана химио- и лъчетерапия. Като алтернатива или като втора линия терапия на цервикалните NETS, може да се използва vincristine/doxorubicine/cyclophosphamide и topotecan.

Лоши прогностични фактори при дребноклетъчен цервикален карцином са: напреднал стадий на заболяването; голям размер на тумора; наличие и брой на лимфни метастази; тютюнопушене.

Оперативното лечение е подходящо при по-редки локализации на туморите, включително аднекси, матка, влагалище и вулва, както и при добре диференцираните карциноидни тумори.

Etoposide, плюс базирана на препарати на платината химиотерапия, се прилага при гинекологични NETs, но не и при добре диференцираните тумори. Счита се, че добре диференцираните и атипичните карциноидни тумори трябва да се лекуват подобно на гастроентеропанкреасните NETs.

При лъчетерапия, в повечето случаи се прилага комбинацията etoposide/cisplain. При напреднало заболяване, метастазите трябва да се лекуват с базирана на платина комбинирана химиотерапия.

При оперативно лечение целта е да се постигнат негативни граници и при наличие на точна предоперативна диагноза е необходимо приложението на octreotide (100-500 mcg на всеки 6-12 часа), започнат непосредствено преди и по време на интервенцията за превенция на карциноидна криза.

Приложението на alpha-interferon може да намали хормоналната симптоматика при 70% от случаите с NETs и да постигне обективен отговор при 10% от пациентите, но на фона на значими неблагоприятни странични ефекти.

Най-честата локализация на метастазите на добре диференцираните карциноидни тумори са регионалните лимфни възли, черния дроб, костите и белите дробове. Лезиите на черния дроб трябва да се резецират, като при неоперабилни метастази трябва да се приложи криотерапия, радиофреквентна аблация или регионална емболизация.

Превенцията на костните метастази може да се извърши с локална лъчетерапия (със или без използване на бисфосфонати). Към момента липсват данни, които да подкрепят прилагането на адювантна терапия (хормонална, химио- или лъчетерапия) при гинекологични карциноидни тумори. (ИТ)

Използван източник:

1. Ginger J., Gardnera D., Gehrigc P. Neuroendocrine tumors of the gynecologic tract: A Society of Gynecologic Oncology (SGO) clinical document. Gynecologic Oncology 2011; 122 (1): 190-198 www.sciencedirect.com