Simvastatin подобрява прогнозата при ИБС и диабет



01/08/2011

Липидопонижаващата терапия със simvastatin е асоциирана с подобрен клиничен изход при пациентите с диабет тип 2 (ДТ2) и с исхемична болест на сърцето (ИБС). Поради по-високия риск за неблагоприятни сърдечносъдови събития при диабетната популация, ползите от това лечение са много по-големи, отколкото при хората без метаболитното нарушение (1, 2).

Болните с ДТ2 имат сходна седемгодишна честота на миокарден инфаркт (МИ) с пациентите без диабет, които вече са преживяли първи МИ - около 20%. При случаите на ДТ2 и прекаран МИ, 7-годишната честота на повторен МИ достига до 50%.

Холестеролът в липопротеините с ниска плътност (LDL-C) играе ключова роля за появата и прогресията на атеросклерозата. При пациентите с диабет сe препоръчва да се постигне и поддържа ниво на LDL-C <2.6 mmol/ (<1.8 mmol/l при много висок сърдечносъдов риск - изявено сърдечносъдово заболяване).

Целта на терапията е да се постигне редукция на LDL-C с 30 до 40%, независимо от изходните му стойности.

Статините са най-мощните холестерол-понижаващи медикаменти. Те инхибират 3-хидрокси-3-метил-глутарил-коензим А (HMG-CoA) редуктазата, която е ключов ензим в стероидната синтеза на холестерола.

Тази група медикаментти е първа линия на терапия за редукция на LDL-C и е с доказан значим ефект за намаление на сърдечносъдовия риск при различна патология. Първото мащабно изследване, което доказва ползотворния клиничен ефект от терапията със статини, е Scandinavian Simvastatin Survival Study (4S) (2).

Участниците са общо 4 444 болни с ИБС или с анамнеза за прекаран МИ, със стойности на общия холестерол 5.5-8 mmol/l и на триглицеридите

За средния период на проследяване от 5.4 години, лечението със simvastatin е довело до значима промяна в нивата на холестерола – понижение на TC (-25%) и на LDL-C (-35%), както и до повишение на HDL-C (+8%), на фона на ниска честота на сериозни нежелани странични действия (един случай на рабдомиолиза).

Терапията със статина е била свързана с намаление на риска за обща смъртност (с 30%), смърт поради ИБС (с 42%) и значими сърдечносъдови събития (с 34%). Допълнително предимство е било намалението с 37% на нуждата от коронарна реваскуларизация. Ползите са наблюдавани още през първите 18 месеца от терапията.

Подгрупов анализ на данните на 202 болни с ДТ2 и на 4242 пациенти без диабет, сочи сходна липидопонижаваща ефективност на simvastatin и при двете популации болни. Но абсолютните клинични ползи от терапията със simvastatin са по-големи при участниците с ДТ2 - намалена обща смъртност с 43% и намалена честота за значими сърдечносъдови събития с 55%, спрямо съответно понижение с 29% и 26% за пациентите без диабет (3).

Следователно, лечението със simvastatin при пациентите с диабет и ИБС води до подобрение на дългосрочната прогноза при тази високорискова популация, като благоприятните ефекти от лечението са по-големи, отколкото при хората без диабет. (ЗВ)

Използвани източници:

1. Haffner S. Is all coronary heart disease prevention in type 2 diabetes mellitus secondary prevention? The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism 2000, 85 (6):2108-2110 http://jcem.endojournals.org/content/85/6/2108.full

2. Pyorala K., Pedersen T., Kjekshus J. et al. Cholesterol lowering with simvastatin improves prognosis of diabetic patients with coronary heart disease. A subgroup analysis of the Scandinavian Simvastatin Survival Study (4S). Diabetes Care 1997, 20(4):614-20 http://care.diabetesjournals.org

3. Scandinavian Simvastatin Survival Study Group. Randomised trial of cholesterol lowering in 4444 patients with coronary heart disease: the Scandinavian Simvastatin Survival Study (4S). Lancet 1994, 344(8934):1383-9 www.thelancet.com